Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Хипотетична война между Турция и България през 2024 г. (военна игра)

Collapse
This topic is closed.
X
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    Хипотетична война между Турция и България през 2024 г. (военна игра)

    Тъй като идеята за алтернативка беше моя, ще се опитам набързо да нахвърля как бих искал да се развие. Ако модераторите харесат зададените параметри и ограничения може да ги включат в началото на темата, ако пък не, приемете го просто като идея. Избирам за агресор Турция единствено и само защото има най силната и модерна армия от съседите ни и се абстрахирам от факта, че от втората балканска война до наши дни в много отношения тя е най-добрият ни съсед, само заради целите на алтернативката.
    Тъй като правилото за алтернативките е да могат наистина да се случат, а не да са научна фантастика ще се опитам да поставя възможен сценарий.
    0. Политическа ситуация и времеви рамки:
    България: Някъде около 2020 година, България се е стабилизирала икономически и има стабилно и рационално правителство с приемливо нисък корупционен(лобистки) индекс – да не чувам хихикания от задният ред, това е алтернативка, БВП е около и над $20 000 на глава от населението (до известна степен заради излизането на сивата икономика на светло и краят на икономическата криза) което го прави с около $9000 по-малък от този на Израел ($29 000) . Номинално БВП на България ще е около $150 милиарда. Демогравското равитие е положително (или поне не е отрицателно). Население – номинално над 8 милиона, благодарение на повишена раждаемост заради положителната икономическа ситуация, както и технически прираст от имиграция от македония и обратна емиграция от завърнали се българи пребиваващи в чужбина. Реално около 6.5 милиона, които наистина се определят като българи, но останалите все пак са фактор за икономиката .

    Международното положение (къде без него): ЕС е пред разпад заради противоречията Англия<->Франция + Германия. НАТО неотклонно следва пътят си на организация със затихващи функции.

    Турция: Избрано е ислямистко правителство, със същата подкрепа от населението, като сегашното, но далеч по-радикално (това мисля е достатъчно). От тук може да започне алтернативката. Българското правителство решава, че има нужда от адекватна армия при наличието на изключително силен и нестабилен съсед, при който е вероятно ислямиското правителство до продължи мандата си след изтичането му с „военни средства“. Това дава време за развитието на българската армия не повече от 3-4 години.

    Искрата: 2024 година, втора война в Македония между македонци и албанци, едните покровителствани от България а другите от Турция(факт). Преждевременна, недообмислена и непропорционална намеса на България този път не само с логистична помощ, но и с пряка военна намеса. Остра реакция на ДПС и особено на нейни радикални членове и отново пресилена реакция на българското правителство и общественно мнение довеждат до поставянето на партията извън закона (има и няколко убити при сблъсъци подобни на тези, които се случиха на скоро при джамията в София). Турското правителство декларира че единственият начин да защити правата на мюсюлманите в България и живота и правата на албанците в македония от войнстващият български шовинизъм е пряката военна намеса.

    1. Цел на БА – защита на населението на страната, по възможност и на териториалната и цялост, както и задържането на агресора достатъчно дълго, за да даде възможност на потенциални съюзници да се намесят, и/или да направи цената на агресията прекалено висока за агресора.
    2. Средства за постигането на целта – на мен лично ми се иска за това да е основата на алтернативката и да е подкрепена с цифри а не спожелателно мислиене. Обещавам да напиша моето мнение, но за сега ще се опитам да нахвърлям някой въпроси свързани които да са основата на темата (в случая е повече военна игра):
    -Процент от БВП, който България може да отдели за отбрана при наличие на потенциална заплаха, без да се превърне в Северна Корея.
    -Кой тип въоръжени сили трябва да се развиват и с какъв тип техника. Коя техника би могла да се произвежда в България по лиценз и коя ще е по-рационално да се купува директно.
    -Съотношение на професионална към наборна армия и взаимодействието между двете структури.
    -Нямаме шанс да създадем авиация и флот подобни на турските (по финансови причини), какви биха били мерките, за да тушираме този недостатък. ПВО комплекси? И без флот как ще караме хиляди сандъци с калашници, стрела, зенитни установки и друго остаряло въоръжение за кюрдските възстанници (всичките 50 – 100 от тях)
    -Потенциални(но релни) съюзници, от такива действащи по „ленд-лиз“ до директна военна помощ.
    -Примери за подражание: Израел, Финландия, сигурен съм, че от там могат да се вземат много решения наготово.
    3 Точките са много и описването им е непосилно, поне за мен ще се опитам да ги допълня по-късно поне доколкото мога.

    Имам молба към пишещите в тази тема: Както казах избрал съм Турция, като вероятен противник, заради силната и армия (не помня, но май беше 6-та по ранг в световен мащаб). Ако някой по някаква причина на не харесва турците, е по добре да разисква фобиите си в кръчмата а не в тази тема. Идеята е ако някой турски гражданин говорещ български език прочете темата тя да го заинтригува, а не да го отблъсне.
    Идеята е да се разгледат възможностите за развитие на БА да защити страната, при конкретни параметри, ако е възможно да са подплатени с цифри. „България на три морета“ не е целта на тази тема, вярвам и на този форум. Вярвам, че подобна тема е обсъждана в по едно или друго време в генералният щаб на БА но вероятно материалите по нея са силно секретни. Това не пречи на нас да обсъдим подобна темата, и то на базата на известни данни.
    This is my signature. There are many like it but this one is mine.

    #2
    Извинявай, не можах да разбера само как ще ни напада противника:
    - в стил ВСВ
    - като НАТО Югославия
    - като САЩ Ирак
    или по друг начин?

    Comment


      #3
      Как да дадат цифри хората при положение,че има безкрай фактори и възможности?

      Малко не по темата.
      "Идеята е ако някой турски гражданин говорещ български език прочете темата тя да го заинтригува, а не да го отблъсне."
      Амазоне кой нормален човек(българо-говорящ турчин) би се заинтригувал от това да чете как се кроят стратегии за разгромяването на армията на неговата държава????????

      Comment


        #4
        Браво за идеята, готина тема.
        Знам, че е хипотетивка, прием това за корупцията, но за населението...
        0. Населението на България днес не е спряло да се свива, просто темповете на намаляване се забавят. За да се постигнат тези над 8 милиона (изключвайки имиграцията) е необходимо от утре България да има раждаемост като страна от 3-ия свят. 6.5 милиона също не се връзват добре с тенденциите. Ръст на населението може и да има когато групите с висока раждаемост стигнат по-големи размери (полинома става по-сложен). Имиграция от Македония, Украйна и Молдова...зависи. От Западна Европа и САЩ - не, поне според мен.
        БВП на глава от населението - дори и да нарастне дотолкова, защото БВП/население на другите държави остава същото (сравняваш България 2020 с Израел 2010)?

        За ЕС - може би за хипотетивката е по-логично да се разгледа противопоставяне север-юг (високо производителните северни държави, издържащи тънещите в привилегии и заеми южняци).

        За Турция - съвсем възможно. Връзка с ЕС - след години опити и компромиси отстрана на Турция да влезне в ЕС, новото ислямистко правителство (различно от АКП) загърбва тази идея. Турските малцинства около страната, както и мюсюлманските в региона, стават приоритет на външната политика на Анкара. Създавате се аматьорски "освободителни" организации, които успяват да направят един-два атентата. Започва лавинообразен процес - обществото се настройва срещу малцинствата, което тласка повече от тях към въпросните организации, които става по-сериозен проблем с всяка година. Съвсем възможно е да се случи това, което Амазон описва - Анкара, под предтекст че защитава турското малцинство и това е единствата възможност, започва далеч по-агресивна политика (стъпка по стъпка, разбира се).

        Макар да е хипотетивка, не мисля, че при една изолирана война (без пряка намеса от чужди сили) за 10 години нещата могат да се обърнат така, че да имаме армия не само, която да може да отговори адекватно на турската, но да може и да "откаже врага".
        Може би с влошаването на българо-турските отношения се подобряват българо-гръцките? С всяка отрицателна крачка отстрана на Анкара, София предприема действия към сплотяване отношенията с югозападната ни съседка - икономически договори, сътрудничество във промишлеността (конкретно - военната), след това съвместни малки военни учения, на които Турция реагира остро, отговаряйки с учения по българската граница. Мащабни българо-гръцки учения за съвместна отбрана срещу "теоретичен" враг и т.н, и т.н. (паралел с влошаването на израелско-турските отношения от 2002г насам и подобряването на израелско-гръцките), ВМС на БА в Бяло Море, гръцки ВВС в Граф Игнатиево.
        В този момент мисля, че за България (и Гърция) би дошла помощ от северните европейски държави - Германия (чиито проблеми с турското малцинство вече са много по-големи), Белгия и Франция (чиято власт е поделена между националистически, анти-ислямски партии и социалистически, де-факто малцинствени такива). Сътрудничеството постепенно прераства значително във военната сфера и България успява да обнови сериозно техническата страна на армията си. Преимущество се дава на ПЗРК, ЗРК, ПТУРС, евтино и масово модернизиране на иначе остаряла техника, комуникационно оборудване и др (много пари тез самолети, бре, хаха).

        Човешкото въображение е безгранично. Отново - браво за темата, Амазон.

        П.С. Надявам се наистина хора от турски произход да не възприемат темата ката насочена срещу турския етнос, черногледи прогнози могат да се правят за всеки народ и държава.
        http://rayofhalifaxproductions.com/26662

        Comment


          #5
          kamos написа Виж мнение
          Как да дадат цифри хората при положение,че има безкрай фактори и възможности?

          Малко не по темата.
          "Идеята е ако някой турски гражданин говорещ български език прочете темата тя да го заинтригува, а не да го отблъсне."
          Амазоне кой нормален човек(българо-говорящ турчин) би се заинтригувал от това да чете как се кроят стратегии за разгромяването на армията на неговата държава????????
          Според мен всеки нормален човек би го направил. Честно казано, трябва да е идиот за да не го направи. Да не говорим, че иде реч не за разгромяването на неговата държава, а за вариант(хипотетичен) при който българската армия да е достатъчно силна за да защити населението си, както общо-взето е била ситуацията през последните стотина години. Ролята на армията не е да създаде условия при които Иван героично убива Мустафа (или обратното). Ролята на армията е да гарантира, че ако Мустафа претрепе Иван, Жорето на свой ред ще очисти Мустафа. Просто и ясно.

          И отново огромна молба. Темата е за конкретни предложения за развитието на армията на България при зададеният сценарий. В мнението ти не виждам нищо подобно, по-скоро търсене на теле под вола. Написах точно това, което имам в предвид, а то е че не искам разни фили или фоби да оцвъкат поредната тема. Убеден съм, че турски гражданин говорещ български, вероятно ще разбере и оцени това конкретно условие в алтернативката.

          БТВ: Нещо ти е заял клавиша с въпросителната. Аз поне мога да преброя 7 препинателни знака.
          Last edited by Amazon; 12-01-2012, 07:27.
          This is my signature. There are many like it but this one is mine.

          Comment


            #6
            Сун Дзъ написа Виж мнение
            Извинявай, не можах да разбера само как ще ни напада противника:
            - в стил ВСВ
            - като НАТО Югославия
            - като САЩ Ирак
            или по друг начин?
            Ти като български гражданин, как точно би предпочел да бъдеш нападнат?
            Last edited by Amazon; 12-01-2012, 07:28.
            This is my signature. There are many like it but this one is mine.

            Comment


              #7
              beri_cd написа Виж мнение
              За ЕС - може би за хипотетивката е по-логично да се разгледа противопоставяне север-юг (високо производителните северни държави, издържащи тънещите в привилегии и заеми южняци).
              Би могло, но ще е по-скоро различна тема. В конкретната алтернативка, не е важно под какъв точно ъгъл лайното ще удари вентилатора, а как да се опазим да не ни опръска.

              beri_cd написа Виж мнение
              Макар да е хипотетивка, не мисля, че при една изолирана война (без пряка намеса от чужди сили) за 10 години нещата могат да се обърнат така, че да имаме армия не само, която да може да отговори адекватно на турската, но да може и да "откаже врага".
              Ами и аз не знам, но мисля че е възможно. За това споменах за цифри. Военен бюджет, леко въоражение, очила за нощно виждане, Barrett REC7 произвеждан по лиценз и бронирани жилетки за пехотата. Нов вариант на българският БВП 23 и т.н. Не случайно дадох за пример Израел - начин винаги има.
              beri_cd написа Виж мнение
              Може би с влошаването на българо-турските отношения се подобряват българо-гръцките? С всяка отрицателна крачка отстрана на Анкара, София предприема действия към сплотяване отношенията с югозападната ни съседка - икономически договори, сътрудничество във промишлеността (конкретно - военната), след това съвместни малки военни учения, на които Турция реагира остро, отговаряйки с учения по българската граница. Мащабни българо-гръцки учения за съвместна отбрана срещу "теоретичен" враг и т.н, и т.н. (паралел с влошаването на израелско-турските отношения от 2002г насам и подобряването на израелско-гръцките), ВМС на БА в Бяло Море, гръцки ВВС в Граф Игнатиево.
              Да това е другата страна на алтернативката. Ако издържим достатъчно кои биха били сериозните ни съюзници. Гърция се набива на очи, Румъния до известна степен. Ако се опитаме да наливаме оръжие за кюрдите нямаме никакъв шанс, поради липсата на адекватна флота, която да го достави през проливите. Гърция би могла, но това би я въвлякло във война с Турция. Същото е положението и с Израел. Честно казано и двете държави ще ни съчувстват, но да се разчита на тях за националната ни сигурност е несериозно. Армията няма право на пожелателно мислене, по - скоро на военен бюджет и конкретни оръжейни системи, персонал и тактика.

              beri_cd написа Виж мнение
              П.С. Надявам се наистина хора от турски произход да не възприемат темата ката насочена срещу турския етнос, черногледи прогнози могат да се правят за всеки народ и държава.
              Да точно и за това го споменах в началото на темата, която се надявам да е по-скоро чисто техническа - от това дали си заслужава да се закупуват танкове, или да се произвеждат в България и дали при отбранителна доктрина въобще има нужда от танкове, или по скоро от БМП-та до това как бихме могли да гарантираме въздушното си пространство при зададеният скромен бюджет.
              This is my signature. There are many like it but this one is mine.

              Comment


                #8
                Като наш съюзник в една хипотетична война с Турция вероятно би се включила и Армения. Арменците все още не могат да преглътнат турския геноцид, извършен срещу тях, и замазването на проблема от страна на съвременна Турция. Гърците пък имат да си връщат заради остров Крит.

                Никой нищо не спомена за извършване на кибер атаки върху информационните и комуникационните средства на противника в началото на (или преди) военните действия. А трябва да помислим и за своята защита от такъв тип атаки. Не забравяйте, че вече живеем в XXI век!

                Не се споменава нищо и за разузнаването и контраразузнаването. А това е много важен елемент от подготовката на военния конфликт. Сун Цзъ в своя трактат "За изкуството на войната" говори за няколко вида шпиони. А днес има сателити, които ни следят от Космоса и "виждат" дори марката цигари, които следеният пуши.

                Ами петата колона? Турските и кюрдските студенти, които са завършили у нас? А тези, които сега се обучават в нашите университети? Как ще използваме тези хора? Като наши посланици или като заложници?
                Last edited by ISTORIK; 12-01-2012, 10:55.
                Ако мислиш за 1 година напред, посей ориз, ако мислиш за 10 години напред, засади дърво, а ако мислиш за 100 години напред - образовай населението!!!

                Comment


                  #9
                  едно не особено обосновано предположение

                  Аз приемам следните изходни предпоставки: войната (поне поначало) е "чиста", т.е. участват само България и Турция, останалите съседни държави са неутрални (особено Гърция - поне в началото). Това означава, че всеки от ГЩ планира кампания и разполага силите си с оглед на първоначална война на един фронт, но (особено за Турция) това означава и оставяне на достатъчни резерви по другите граници (особено спрямо Гърция за ВВС и ВМС, както и някакви армейски сили, които да осигуряват фланга на основните сили откъм гръцка страна (съществен момент с оглед на разположението на Одрин).
                  Политическата обстановка: колкото повече време минава без да има политически резултат, толкова по-вероятна е намесата на трета сила. С оглед на това е малко вероятно (но не и невъзможно - примерно под формата на някакъв тип "ограничена операция" или "санкция") турската страна да може да се позволи първо да проведе въздушна кампания до неутрализацията на българското ПВО и авиация и чак тогава да започне с настъплението на армията - по-скоро двете операции ще се развиват почти едновременно - най-много 48-72 часа разлика от началото на въздушната кампания до наземната офанзива.
                  Характера на граничната зона:

                  - много лош терен, предимно планини, гори и пресечени местности, с много малки водни прегради;

                  - само три основни пътя (поне в момента), които да могат да се използват за основно движение на сухопътни сили и снабдяване;

                  - пътищата не са групирани, т.е. настъплението по всеки ще е отделно поне в първите 20-50 км (преди да има възможност да се заемат рокадни свързващи пътища);

                  - няма как да се разгърнат кой знае колко големи сили едновременно: едва ли повече от три съединения (бригади) по основните направления в първия ешелон, подкрепени от различни сковаващи и допълнителни операции (но без някаква особена перспектива)). Но спокойно могат да задействат в подобна война поне 12-16 различни бригади в перспектива, т.е. след като веднъж подсигурят граничната зона (спечелят сражението).

                  - дълго българско крайбрежие с не малко удобни за десант зони, което почти сигурно предполага стоварването на поне един основен турски десант и вероятно някакви малки отвличащи.
                  В момента (според "Уики") турците разполагат с една бригада морска пехота и възможност да я транспортират и да стоварят десант, подкрепен от бойна техника, така че трябва да се допусне, че могат някъде да стоварят около 3000-4000 души общо, подкрепени с артилерия и поне 100-тина единици бойна техника (танкове и БТР).

                  От българска страна би трябвало да се подсигурят три задачи:

                  1. много добра защита на граничната зона, която би позволила да се забави максимално напредването на наземните сили, което да бъде съпроводено както с разрушаване на транспортната инфраструктура, така и след (когато) бъде преодоляна основната защита зад нея да останат достатъчно малки единици, които да могат да извършват нападения и саботажи, т.е. максимално да затруднят снабдяването и да отвличат част от силите.

                  2. ПВО и ВВС да са така организирани, че да могат максимално дълго да представляват определено ниво на заплаха за ударните въздушни сили, така че последните да не могат да действат необезпокоявани (т.е. да изразходват определена част от силите си за прикритие).

                  3. (ВМС и част от сухопътните сили и авиацията) да се защитават уязвимите места по бреговата ивица, така че щом бъде открита десантната флота на противника да й се нанесе максимално възможна повреда (едва ли ще е голяма) близо до бреговата ивица и в хода на десанта, а след това чрез употреба на малки мобилни наземни сили десантът да бъде локализиран.

                  4. в перспектива, т.е. щом силите на противника преодолеят граничната зона останалите наземни сили трябва да забавят придвижването им и да им нанасят максимално възможни загуби, докато се постигне политическо решение (по възможност, преди да бъде окупиран някои от големите градове).

                  Амазон написа
                  2. Средства за постигането на целта – на мен лично ми се иска за това да е основата на алтернативката и да е подкрепена с цифри а не спожелателно мислиене. Обещавам да напиша моето мнение, но за сега ще се опитам да нахвърлям някой въпроси свързани които да са основата на темата (в случая е повече военна игра)
                  (...)
                  -Кой тип въоръжени сили трябва да се развиват и с какъв тип техника. Коя техника би могла да се произвежда в България по лиценз и коя ще е по-рационално да се купува директно.
                  С оглед на изложените по-горе съображения вероятно има смисъл да се развиват:

                  1) леки пехотни сили на ниско ниво (батальони/роти, обучени да действат достатъчно автономно). Те ще съставят основата на защитата на граничната зона (и след нея), като трябва да бъдат екипирани, въоръжени и обучени да действат като диверсанти, т.е. да поставят всякакъв тип мини и взривни устройства и да правят засади по пътищата.

                  2) много силни противотанкови сили (всякакъв тип противотанкови ракети: от ръчни до различни мобилни системи), комбинирани с добри леки артилерийски сили (някакъв тип мобилни и стационарни, хъм, огневи батальони?). Те, заедно с леките сили, ще съставят основата на отбраната в граничната зона.

                  3) мощно ПВО, съставено предимно от леки артилерийски и ракетни системи, т.е. да е ефективно срещу ударна и щурмова авиация (или най-малкото да я принуди да действа от големи височини). Няма смисъл да е централизирано или твърде сложно като структура, защото елементите за управление и събиране на информация са твърде уязвими за противник с голямо въздушно превъзходство. Естествено, тези елементи трябва да са смесени с останалите два.

                  4) изграждане на отбранителни съоръжения и препятствия, както и възможност за бързо и оперативно поставяне на обширни минни полета в граничната зона. Тя и без друго е достатъчно сложна и рестриктивна, това ще я направи още по-проблемна.

                  Всеки от тези елементи, които заедно ще изграждат защитата, трябва да е достатъчно автономен (т.е. система от малки складове на място, максимално защитени и маскирани), както и достатъчно ниска логистична натовареност (затова: без танкове, БТР-и и прочее).

                  Тези сили ще са основно за действие в граничното сражение (зоната до 30-60 км от границата) и впоследствие (заедно с междувременно мобилизирани сили от вътрешността) ще организират защитата след (когато) граничната зона бъде пробита в основни линии.

                  5) сравнително малки (може би 4-6 батальона?) механизирани сили, комбинация от танкове, БМП и БТР-и с добра (макар и лека) артилерийска подкрепа, чиято роля ще е да противодействат на морския десант.
                  основният проблем с тези сили (освен цената за поддръжка) е, че при невъзможност ефективно да се защити въздушното пространство (а това едва ли е осъществимо) всякакво движение на механизирани сили ще е от силно затруднено до невъзможно. Да не говорим, че те ще са твърде уязвими в местата им за постоянно базиране (които не могат да се скрият) и са твърде изискващи в логистично отношение (това в някаква степен може да се "парира" със създаването на верига от складове на ключови места, както и с някаква "гражданска" мобилизация поне по отношение на ГСМ).
                  С оглед на това може и без такива сили - така или иначе, да предприемат мащабна контраатака срещу основните сили на противника от тях не може да се очаква, в предимно планински и сложен терен не са много ефективни. Но пък за отразяване на мащабен морски десант (една бригада в тила може да свърши много неприятности: няколко отделни батальона и роти в няколко точки - още повече) ще е необходима както огневата им мощ, така и подвижността.
                  Възможна е, разбира се, и друга алтернатива: използване на паравоенни или опълченски формирования в по-големите морски градове (ако станат обект на подобна нападение), но така или иначе ще е сложно да се организира и реагира с подобно нещо ако десантът започне скоро след началото на конфликта.

                  6) ВВС - каквито и изтребители да има, те ще са малко и или няма да смеят да излетят, или ще бъдат свалени в първите часове на войната. Просто няма как с една-две ескадрили да се осигури защита от поне 10-20 ескадрили. Така че ВВС може би по-скоро могат да имат някаква ударна роля, т.е. достатъчно евтини ударни вертолети (противотанкови ракети или неуправляеми ракети) и леки евтини ударни самолети със сходно въоръжение. Особено ако имат ниски логистични изисквания, организирани са в съвсем малки подразделения и могат да действат от неспециализирани летища (т.е. всякакъв род импровизирани площадки).
                  Ясно е, че ролята на подобна "ударна авиация" ще е малка, но пък би могла да бъде достатъчно болезнена в началото.
                  Като алтернатива на това: малки дистанционно управляеми самолетчета с леко ударно въоръжение. Евентуално могат да се организират съвсем леки подразделения, които да действат заедно с леките сили (или поне да взаимодействат с тях като своего рода артилерия). Вероятно дори този вариант би бил по-добър.
                  Доколкото с запази някаква "класическа" ударна и изтребителна авиация, то те вероятно следва да са ориентирани към защитата на морската зона. Макар че и тук вероятно ракетните комплекси (особено мобилни) могат да се окажат по-евтин вариант.

                  7) ВМС
                  Ясно е, че и след 20 години едва ли ще разполагаме с нещо, което да може да действа дори срещу една пета от турските ВМС. Дори е съмнително доколко е възможно да се защити крайбрежието от десант. Но все пак: някакви леки ракетоносни сили, може би, или пък някакъв тип мини дизелови подводници, в комбинация с някакви ракетни комплекси.

                  8) резерви
                  Някакъв тип "гражданско опълчение", т.е. връщане под ограничена форма на мобилизационната армия (може би като първоначално 2-4 месечно обучение с някакво "опресняване" през 1-2 години (по 1-2 седмици, може би). Насоченост: базовите неща (за основния курс), т.е. дисциплина, базови тактически действия на ниво отделение / взвод и обща оръжейна подготовка. След това: специализирани действия (може би това трябва да е основният акцент) като организиране на засада, поставяне на взривни устройства (изработване от подръчни материали) и прочее подобни "радости".
                  При необходимост този тип сили да се мобилизират в съвсем малки подразделения по местоживеене и да се използват на място (т.е. защита и диверсия в рамките на населеното място и околностите му).

                  Това е засега. Мисля че като цяло средствата са сравнително евтини, а може би могат да направят цената на една кампания достатъчно висока. Не биха били достатъчни (вероятно) за защита, т.е. да направят нахлуването невъзможно, но могат да го забавят достатъчно (може би поне 4-7 дни?), а заедно с това и цялата кампания (може би 3-5 седмици до постигането на по-съществени цели).
                  Спечеленото време, разбира се, трябва да се ползва за дипломация и политически действия. Всякаква турска наземна операция срещу България е с твърде уязвим фланг откъм гръцка страна. Особено ако главните сили (8-10 бригади) вече са "преминали" отвъд и могат да бъдат почти или напълно отрязани от базите си. По същият начин чрез съюзници може да се търси засенчване и на морските връзки, които турските ВМС могат да изградят.
                  Това е засега като някакъв съвсем общи мисли. Основната им е относително лесната за защита гранична зона и достатъчно слабо развитата транспортна инфраструктура (никаква значима нахлуваща сила не може без да овладее и използва асфалтирани пътища, пир това, достатъчно на брой и с добра пропускливост). С това определено има проблеми по границата ни с Турция и в прилежащите области. Една не твърде скъпа програма, разчитаща на пасивни въоръжения и укрепления може да свърши не малко в посока затрудняване на и без друго сложния терен.

                  Comment


                    #10
                    Историк "Не се споменава нищо и за разузнаването и контраразузнаването. А това е много важен елемент от подготовката на военния конфликт. Сун Цзъ в своя трактат "За изкуството на войната" говори за няколко вида шпиони. А днес има сателити, които ни следят от Космоса и "виждат" дори марката цигари, които следеният пуши. "
                    За жалост дори и в Гугъл Ърт могат да се видят къде са землянките на самолетите на база Граф Игнатиево...Ще се наложи в една такава война да ги крием другаде.
                    Last edited by kamos; 13-01-2012, 23:54.

                    Comment


                      #11
                      Няма нужда от хипотетични сценарии, вижте окупирането на северен Кипър. Същото ше се случи и тук.

                      Comment


                        #12
                        Амазоне, съгласен съм с хипотезата, може би не трябва да е в раздел "алтернативна история", както и да е, ако сметнат за необходимо ще я преместят.
                        Според мен за някаква възможна отбрана срещу един противник /държава/, на дадено стратегическо направление, нужна е примерно армия минимум от порядъка на 60-70 000 д. За да може да окаже някаква що-годе съпротива. По-малко ако е, тази структура може да докаже единствено, че може да умира достойно. Армията е необходимо да бъде на най-високо технологическо равнище. С балансирано представяне на видовете въоръжени сили.
                        Кампанията предполагам, че ще започне с въздушна настъпателна операция за няколко денонощия, след което продължава с масирано настъпление в стил първата война в Залива. Ще е налице едно доста широко използване на високоточни оръжия. За периода от десетина години не може да се допусне, че някой от противниците ще придобие ОМП.
                        За да устоим обаче, нужен е съюзник. Работа за политиците в предвоенния период. Ако ще и за опашката на дявола да се хванат.
                        Last edited by Kramer; 15-01-2012, 20:33.

                        Comment


                          #13
                          Тъпа идея! Не ни трябва просперитет, щом ще го прахосваме за военни действия. Не можахте ли поне да измислите някой по-удобен противник? Например Монголия? (нека обаче разузнаването провери да не се е родил междувременно някой нов Чингиз хан)
                          Пък ако ще е силна държава, дето ни бие по всички показатели, защо не и Китай - от историческия опит е известно, че ни чака просперитет след като ни завладее една изгряваща империя...докато не се освободим де...

                          Между другото - аз съм българин! Нищо че идеята ми се струва тъпа. И понеже съм НВС, ще припомня Бранислав Нушич(също НВС!) - негодните да служат са негодни да умират! За другите - е, който има желание - моля...
                          Last edited by НВС; 16-01-2012, 09:46.
                          "...7. Пациентите във форумите трябва да се съобразяват с условието, че тук не е място за интелектуални изяви от типа на философски монолози, това е лечебно заведение." - Правила за форуми

                          Comment


                            #14
                            Никой не говори за "турското" население в България.Какво ще правят те?Аз лично мисля че ще са голям проблем,защото ще действат в цялата територия на страната ни.

                            Comment


                              #15
                              gollum написа Виж мнение
                              ........
                              Характера на граничната зона:

                              - много лош терен, предимно планини, гори и пресечени местности, с много малки водни прегради;

                              - само три основни пътя (поне в момента), които да могат да се използват за основно движение на сухопътни сили и снабдяване;

                              - пътищата не са групирани, т.е. настъплението по всеки ще е отделно поне в първите 20-50 км (преди да има възможност да се заемат рокадни свързващи пътища);

                              ........

                              Основната им е относително лесната за защита гранична зона и достатъчно слабо развитата транспортна инфраструктура (никаква значима нахлуваща сила не може без да овладее и използва асфалтирани пътища, пир това, достатъчно на брой и с добра пропускливост). С това определено има проблеми по границата ни с Турция и в прилежащите области. Една не твърде скъпа програма, разчитаща на пасивни въоръжения и укрепления може да свърши не малко в посока затрудняване на и без друго сложния терен.
                              Нямам лични впечатления от терена там, но разгледах набързо съветските топографски карти. В участъка между Капитан Андреево (Марица) и Тунджа, а и още малко на изток, теренът е хълмист. Възвишения между 150 и 300 метра височина.
                              Трите пътя, за които говориш, всъщност са трите места, на които пътища пресичат границата. Само че освен тях има достатъчно близколежащи пътища, макар и малки - междуселски. Т.е. не би имало особен проблем да се ползват и те за подвоз.
                              Тъй като теренът не изглежда чак толкова сложен, поне на карта, не виждам защо настъплението, съответно отбраната, да се съсредоточават единствено и само около главните пътища. Тук говоря само за участъка Марица - Тунджа, не за Странджа - Сакар - Малко Търново.

                              Също така се замислих къде бяха разположени основните военни поделения. Грудово (сега Средец), Елхово, май в Тополовград и Ямбол също имаше значителни сухопътни части. Т.е. няма да открием нещо, което не са измислили преди нас

                              А това за едва ли не жизнената необходимост от асфалтирани пътища нали е някакво объркване?

                              Comment

                              Working...
                              X