Преминаването на Османската империя в лагера на Централните сили

[AggressiveRefrain]

Не става въпрос за влизането на Империята във войната, а за процеса на постепенното и присъединяване към Централните сили в годините преди нея.Тъй като никъде не намерих информация, ако някой може да сподели инфо/линк/препратка

[Parabellum]

Цялата работа мисля, че се въртеше около засилването на немските позиции в Истанбул, концесията за строителството на Багдатската железница, сключването на Англо-Руският съюз, отнемането на Египет и превръщането му в английска колония, загубата във войните 1911-1912-13.
Всичките тези фактори подтикват Османската Империя да започне да гравитира около Централните Сили, тъй като нейната "покровителка" Англия вече на защитава старата си съюзница.
Впрочем ако се не лъжа за последен път Англия спасява Османската империя през 1878 година, когато английският флот навлиза през Дарданелите.

[г-н Никой]

Цялата работа мисля, че се въртеше около засилването на немските позиции в Истанбул, концесията за строителството на Багдатската железница, сключването на Англо-Руският съюз, отнемането на Египет и превръщането му в английска колония, загубата във войните 1911-1912-13.
Всичките тези фактори подтикват Османската Империя да започне да гравитира около Централните Сили, тъй като нейната "покровителка" Англия вече на защитава старата си съюзница.
Впрочем ако се не лъжа за последен път Англия спасява Османската империя през 1878 година, когато английският флот навлиза през Дарданелите.

Така е накратко с няколко изречения, както го е дал Парабелум. По отношение на османлиите има една интересна дипломатическа хватка на немците. Към 1912 г. влиянието на Берлин е силно в Турция, но не е абсолютно. Балканският съюз е създаден под егидата на Антантата и немците с удоволствие оставя съюза да разгроми турците. В резултат на това последните виждат всичките си беди като произлязли от Антантата и се преориентират окончателно към Германия.
Точно същата политика играе Германия при сключването на Букурещкия мир между България и бившите й съюзници и Румъния. Немците оставят България да бъде съсипана с идеята, че след това тя ще не ще и от липса на алтернатива ще се обърне към Германия и така ще бъде разбит блокът от балкански държави, организиран от руснаците и англо-французите.

[von Danitz]

Дълги са нещата. Германците си плетат кошницата с османците поне от 1898 година. А от това време за Египет, но и заради доста други неща, наглед сега дребни, но тогава твърде важни, като Аден, Кипър и Киркук, британските гаранции за Цариград вече не важат. На общата ситуация влияят младотурския преврат, Триполитанската война (в която турците воюват с член на Централните сили!) политиките на Виена, Петербург и Париж. Франция държи да предложи на Русия солидна стръв. Виена държи да се разшири на Балканите, като не позволи на "съюзницата си" Италия да влезе в Албания. Със сърбите кавгата е поне от 1901 г. след преврата срещу Обреновичи. Русия пък държи Австрия да не стигне до Македония или да глътне Сърбия.

През лятото на 1914 г. в Турция настроенията са по-скоро за война с Гърция. Но през август Енвер и Талиат решават за договор с Германия, все пак от 13-а година Лиман фон Зандерс активно работи за това. Риат паша от Париж съветва в обратна посока, но той няма влияние и възможности да предотврати неизбежното. Накрая идва Сушон и през октомври боя почва.

Цариград тогава се смята за най-революционната столица в Европа. Антантата направо си я атакува.

[AggressiveRefrain]

Даниц, аз четох някъде, че Сандерс първоначално е бил против евентуално съюзяване с Турция, тъй като имал доста ниско мнение за боеспособността на армията?

[камера обскура 12]

За преминаването на Османската империя към Централните сили сериозно влияние оказва и петролът.
В края на 19век и особено в началото на 20век в глобалното политическо уравнение, което трябва да реши всяка една от Великите сили се появява и нов елемент - петролът - и по-точно превръщането му в стратегическа суровина. В този период в Англия се появява идеята и постепенно се налага, флотът да премине на течно гориво, а не на въглища. В началото на 20век основен доставчик на петрол за Великобритания е Шел и нефтопроизводителите от САЩ - /Стандарт ойл и неговите производни фирми/. Шел се е слял с Роял Дъч - холандска компания, което дружество контролира Шел.
Англичаните след като решават, че петролът е стратегическа суровина търсят начин да имат независим /английски/ доставчик, който да добива и рафинира петрол, като същевременно се търсят и неконтролирани от съществуващите към момента нефтопроизводители нови петролни полета. Към началото на 20век - основно петрол се добива в Русия, Румъния, САЩ, Холандските Индии. При война, Англия отчита, че доставките на петрол от Румъния и Русия биха били почти невъзможни, като се отчита и обстоятелството, че не е яснао каква позиция ще заеме Роял Дъч и Холандия, което поставя под въпрос и доставките от Холандските Индии. Остават САЩ като доставчик, но той не е контролиран от Английските интереси и пълното обвързване би довело да зависимост на Британия, което към началото на 20век е абсолютно неприемливо за Англия.
Така се създава бъдещата Бритиш петролеум - тогава /ако не се лъжа/ Англо-персийска петролна компания, която получава от шаха на Персия концесия за територията на почти цяла Персия. Постепено нещата са уреголирани и с Русия и концесията е ограничена до британската сфера на влияние съобразно договореното между Русия и Англия. Концесията е успешна и петрол е намерен, като постепенно се разработват находищата на петрол в Персия. Компанията прави и проучвания в днешен Ирак, където се предполага, че има огромни залежи на петрол. Към тях се стреми и Германия с икономическото си проникване в Османската империя.
Опасността тези полета - иракските да бъдат ефективно експлоатирани от Германия, като същевременно тя да проникне и да се установи трайно икономически, политически и военно на територията днешен Ирак изключително притеснява Англия, защото по този начин Германия получава сигурен стратегически бонус - контролирано от нея производство на петрол и горива, като същевременно се застрашава сигурността на контролираните от Англия петролни полета на Персия. Изправена пред тази нова реалност, Англия окончателно изостава позицията си за максимално запазване на Османската империя и/или за някаква про-османска политика.
Освен това, Англия /петролните компании - РоялДъч-Шел и Англо-персийската компания/ се стремят да установят контрол и над полетата в Ирак, където политическото влияние на Англия е поставено под въпрос.
Турция от своя страна се стреми да ограничи английските аспирации, което затвърждава британските опасения. И макар в навечерието на войната, добивът на петрол в Ирак да е уреден по начин, който не елиминира напълно британските петролни интереси - създава се смесена компания, която да търси и експлоатира находища в Ирак, то след войната именно Англия получава лъвския пай - цял Ирак.
Така аспирациите на Русия към Армения и проливите; Разпределянето на сфери на влияние между Русия и Великобритания и в частност тези в Персия ; англо-немското съперничество; увереността че Турция не е сериозен военен противник; икономическото проникване на Германия в Турция и желанието на кайзера да установи контрол над евентуалните петролни находища в Османската империя; желанието на Англия да има контролиран от нея източник на петрол и опасността този източник да попадне под чужд контрол водят да това, че като цяло съдбата на Турция е решена от Англия, Франция и Русия.

[von Danitz]

@ AggressiveRefrain

Турската армия е значително "позатегната" именно от германците.

@ камера обскура 12

Съгласен, аз за това споменах Киркук. А през войната се стига до Сайкс-Пико и разделянето на арабските провинции. Но от началото на века т.н. "археолози" всичко са разузнали като находища и възможности за добив.

Но германската стратегия на Изток е нещо доста по-комплексно. Германците теоритизират на военноморско и търговско-промишлено ниво. Целта е Великобритания да не "затвори" Индийския океан за германските си конкуренти. За целта се търси байпас, извън обсега на Кралския флот. Това е Хелголанд-Багдад, наричана така от пресата, всъщност Хамбург-Басра.

[г-н Никой]

За преминаването на Османската империя към Централните сили сериозно влияние оказва и петролът.
В края на 19век и особено в началото на 20век в глобалното политическо уравнение, което трябва да реши всяка една от Великите сили се появява и нов елемент - петролът - и по-точно превръщането му в стратегическа суровина. В този период в Англия се появява идеята и постепенно се налага, флотът да премине на течно гориво, а не на въглища.....

Петролът няма такова голямо значение преди ПСВ, въпреки че гигантската британска петролна рафинерия в иранския град Абадан е построена именно в навечерието й - през 1912 г. Истинската му роля се разкрива чак от 1916 г. успоредно с започналото механизиране на армиите. Ти споменаваш в поста си за идеята флотът да премине на течно гориво, обаче и през 1914, 1915, 1916 бойните кораби продължават да си пафкат на въглища.
Преминаването на османлиите в немския лагер не е еднократен акт, а процес. Нещата започват още с първите копки на Багдатската железница, която е хубаво винаги да се помни, че е турски проект за подобряване на логистичните възможности на Османската империя и контрола над териториите й, в който са вплели геополитическите си интереси Англия, Германия и Русия, а не английски или немски, в който турците са ги пуснали само защото минава през тяхна територия.

Много по-голямо значение за немците турска Месопотамия има като:
1. Възможност за прехвърляне при нужда на войски на брега на Персийския залив.
2. Търговска експанзия, в т.ч. и към Персия, след построяването на отклонението от Багдатската железница към тази страна.
3. Инструмент за оказване на дипломатически натиск върху Англия и Русия по други въпроси и спорове извън Близкия Изток.
4. Памукът, за чието отглеждане Месопотамия предлага добри условия, така както англичаните добиват памук в Египет.

@ AggressiveRefrain

Съгласен, аз за това споменах Киркук. А през войната се стига до Сайкс-Пико и разделянето на арабските провинции. Но от началото на века т.н. "археолози" всичко са разузнали като находища и възможности за добив.

Но германската стратегия на Изток е нещо доста по-комплексно. Германците теоритизират на военноморско и търговско-промишлено ниво. Целта е Великобритания да не "затвори" Индийския океан за германските си конкуренти. За целта се търси байпас, извън обсега на Кралския флот. Това е Хелголанд-Багдад, наричана така от пресата, всъщност Хамбург-Басра.

Само че, фон Даниц, джафканията между франсетата и англетата за размера на френска Сирия (с или без Киркук) са след края на ПСВ. Договор Сайкс-Пико би бил немислим, ако Турция е била останала неутрална или воюва на страната на Антантата.

Колкото и да са теоретизирали немците, англичаните успяват добре да запушат гърлото на месопотамската бутилка, като през 1899 г. сключват конвенция с емира на Кувейт, формално васал на турския султан, чрез която Кувейт се превръща в английски протекторат. И понеже темата тръгна към хипотетичната голяма роля на петрола в преминаването на Турция към Центалните сили, ще отбележа, че през 1899 г. никой не е знаел за огромните петролни залежи на Кувейт. Тоест англичаните са водели непетролна геополитика в духа на добрия стар Х²Х век.

[AggressiveRefrain]

г-н Никой, Сайкс-Пико е 1916г., а споразумението между Англия и Империята за Кувейт е от 1913г.

[von Danitz]

Гара Хайдарпаша в Истанбул, жалко, че имаше пожар скоро, дано я пооправят. Много германска архитектура. Това е началото на железницата в Юскюдар, азиатската част на града.

[г-н Никой]

г-н Никой, Сайкс-Пико е 1916г., а споразумението между Англия и Империята за Кувейт е от 1913г.

Аз говоря за договора между емира на Кувейт и англичаните от 1899 г., а не за договора между турците и англичаните, за който ти споменаваш.

[камера обскура 12]

Аз говоря за договора между емира на Кувейт и англичаните от 1899 г., а не за договора между турците и англичаните, за който ти споменаваш.

Така е. И има за цел да ограничи Турция /в дългосрочна перспектива нейните съюзници/ в тази част на света, като същевременно се гарантират интересите на Англия в района на Персийския залив и осигуряването на сигурни комуникации /както и бази/ между Индия, Африканските колонии и Англия. Целта е по-тясно свързване на Индия с метрополията, чрез подобряване и преосигуряване на комуникациите с Индия. Договорът с Кувейт е още едно разминаване между интересите на Турция и Англия, а от там една от причините за ориентирането на двете империи в двата противникови лагера. Всъщност този договор, ако се разглежда като една от причините за ориентацията на Турция към Централнитие сили, може би следва да се разглежда през призмата на противостоянието между Англия и Германия, като в конкретния случай интересите на Германия и Турция съвпадат, а тези на Турция и Англия- не.
Да, договорът с Кувейт няма общо с петрола. По скоро, Англия се стреми да затрудни ако не и да ликвидира възможността в района да се изгради силна морска база, която да не е под контрола на Англия, както и да се ограничи икономическото проникване на друга сила в райно. Или към навечерието на войната интересите на Турция и Англия са в достатъчна степен противоположни, което лишава Турция до голяма степен от възможност за избор на кои велики сили да бъде съюзник.

[багатур]

А как ли щеше дасе развие ПСВ ако османлиите бяха избрали Антантата???