Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Българските възрожденски творци

Collapse
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    Българските възрожденски творци

    Каня всички, които се интересуват от възрожденска архитектура да назоват любимите си творци. Имам предвид не само архитекти, но творци от всякакъв характер художници, зографи и др...

    Естествено започвам с моя най-голям любимец- Колю Фичето. Няма друг възрожденски български архитект от цялата хилядолетна история, за когото да е писано толкова много. Разбира се, ние сме съхранили паметта към Първомайстора, при това не като за беден и прост зидар, а като за велик архитект на възраждането.
    Роден е 1800г в Дряново. Останал сирак без баща на 3 години, едва 10-годишен той започва да учи занаят при тревненските майстори дюлгери. На 17-годишна възраст се учи при майстори от западнобългарската строителна школа от град Корча как се дяла камъкът, а след това усвоява строежа на църкви, камбанарии и мостове от брациговските майстори. Още млад, 23 годишен, той е вече калфа, а на 36 години е общопризнат от целия дюлгерски еснаф за майстор.
    Знаел е отлично турски език, говорил е добре гръцки и румънски език, . Известен е с това, че когато построил мост по време на османското владичество, при изпробването му легнал под него, за да гарантира за сигурността на преминаващите с живота си.
    Много наивно е да приемем, че един майстор като Никола Фичев, обучаван по този начин до Христовата си възраст, е бил "самоук" и "неук", само защото не е ходил в университет. При препасването си за майстор той е имал в определено отношение много повече строителни познания и опит от завършилите няколкогодишните технически училища европейци. За Колю Фичето и Беленския мост Феликс Каниц казва: „И тоя скромен човек в потури и абичка не знае, че с Беленския си мост е построил най-голямата хидравлическа постройка на Балканския полуостров, изключая Цариград. “
    Никола Фичев е бил изключително добре школуван строител, получил архитектурната си подготовка за период от 23 години при водещи майстори от две основни български школи Търновската и Корчанската(Брациговската). Той е бил запознат със съвременната европейска архитектура от изявите й в Румъния, Истанбул и Одрин, където по това време са работели някои западноевропейски архитекти и каменоделци. Добре е познавал и старата българска доосманска архитектура, което личи във всяко едно негово творение. Отлично и с голяма точност се е справял с изработването на количествени и стойностни сметки. Сам е избирал строителните си материали камък, дърво, тухли, ковано желязо. Изработвал е проекти и много добри макети за своите сгради и съоръжения. Владеел е резбарство и каменоделство. Необходимо е да опровергаем насажданата повече от сто години представа за него като за "самоук", "неграмотен", "полуграмотен", "прост майсторзидар" Архитект Никола Фичев е слагал много от големите чужди архитекти в малкия си джоб. Той е професионално образован, безкрайно дисциплиниран, високо талантлив творец, доказал на всички поколения своя съзидателен гений. С други думи, Никола Фичев е една от най-ярките ренесансови фигури на българската Възражденска архитектура.
    Негови са Беленския мост, Закритият мост при Ловеч, Соколски, Плаковски, Преображенски манастири, Чешмата на Соколски , редица църкви, фабрики и частни домове.
    Attached Files
    Last edited by dibo; 07-08-2010, 16:25.
    Заблудите също са ценни, но само от време на време. Не всеки тръгнал за Индия е открил Америка

    #2
    Захари Зоргаф

    Малко и от уикипедия
    Заха̀рий Зогра̀ф е български художник и иконописец виден представител на Самоковската художествена школа. Роден е в Самоков и е син на Христо Димитров. След това той учи при своя брат Димитър Зограф, с когото по-късно работи заедно. Той е един от българските художници с най-голямо творчество. Захари Зограф е един от малкото художници, които внасят битови елементи в своите стенописи.
    Най-известните му икони са тези в черквата „Св. Константин и Елена“ в Пловдив и черквата „Св. Богородица“ в Копривщица. Сред известните му творби са също и иконите от Плаковския манастир, Долнобешовишкия манастир и други. Захари Зограф работи повече стенописи. Най-известните му творби са в Бачковския манастир (параклиса и черквата „Св. Никола“), черквата на Рилския манастир, Троянския и Преображенския манастир.
    През периода 1851 - 1852 година Захари Зограф живее и работи в Атон. В този период той създава стенописите в манастира „Лаврата на Св. Атанасий“. Захари Зограф е автор и на икони в Зографския манастир.
    През 1850 година той създава три стенописни автопортрета в Бачковския, Троянския и Рилския манастир.
    В по-късните си години той рисува няколко ктиторски портрета. След като умира той оставя след себе си голям брой скици, които не са превърнати в истински произведения.
    Attached Files
    Заблудите също са ценни, но само от време на време. Не всеки тръгнал за Индия е открил Америка

    Comment

    Working...
    X