Византия след Мануил Комнин

[angevins]

След смъртта на Мануил ,Източната Римска империя изпада в процес на дълбок упадък.Финансите са разклатени,загубени са доста територии(Рашка,България,Кипър...),флотата е занамерена,корупцията се шири.Процеса на феодализиране не е спрян и империята се отказва от принципите на римската държавност,които са я крепили в миналите векове.Само за периода от 1180 до 1204 на трона се изреждат 6 василевси,5 от които са убити!!
Алтернативката е ,какво щеше да бъде от Византия,и как това щеше да се отрази на бъдещето на Балканския о/ов,и може би на Европа, ако след 1180 империята бе попаднала в здрави ръце? При условие,че Алексей II остава на трона под регентството на някой по популярен и далновиден ромеец като например Андроник Контостефанос.Представител на една от знатните фамилии член същевременно на императорското семейство,майка му е сестра на Мануил.С 2 думи чистокръвен византиец,което би балансирало латинското присъствие в двора и успокоило византийците,че не ги управляват само чужденци!! Най-важното,някой който да спре авантюриста Андроник Комнин,да осъществи катастрофалния си преврат който свършва с Византия!!

[DelaRea]

Малко предистория

Добре, интересно е, но дай първо да се ориентираме малко из времето и мястото, да видим кой кой е и кой какъв може да е. Няма как да правим алтернатива, ако не сме наясно с (почти) всяка подробност от реалността.

Това, с което мога да помогна е да драсна малко "предисловие" - реалното развитие на нещата по това време на това място, и да дам насока... После вече да видим от къде става кривването в друга посока, кога и как вие кажете ...

[DelaRea]

Младостта на Андроник Комнин

Андроник Комнин е роден около 1123/4 година в Константинопол. Той е син на севастократор Исаак Комнин, който пък е по-малък брат на Йоан II Комнин (1118-1142 г.). Като такъв Андроник е първи братовчед на император Мануил I Комнин (1143-1180 г.). Макар и с няколко години по-млад от императорът, Андроник е бил не по-малко популярен още на младини из столичният град. Остроумният красавец Андроник във всичко превъзхождал своят царстващ братовчед. С времето Андроник спечелил симпатиите на цялото столично общества, удивлявайки го с красноречие, сила, ловкост и така високо цененото тогава умение да владе оръжието. Съвременник пише за него, че бил прекрасно сложен и имал привлекателна външност. "Тялото му бе пищно, ръстът величествен, лицето, даже и в дълбока старост, младееше. Той бил необикновено здрав човек, защото му бяха чужди изисканите лакомства, не бил нито чревоугодник, нито пияница".

През 1143 г., по време на един ловен излет, той бил отвлечен от турци-селджуци и прекарал в плен при тях доста време. Мануил Комнин, тъкмо се бил възкачил на престола и не бързал да плати исканият откуп, но накрая все пак успял да освободи своят братовчед.

Върнал се накрая в Константинопол, Андроник продължил да води своят начин на живот. Острият му език, произходът му и богатството му го правили всеобщ любимец. Но неговата страст били жените и малцина можели да се мерят с него в това отношение. Бидейки неотразим и горещ любовник, той бил способен да накара всяка знатна жена от столичният град да полудее по него. Евдокия, една от племенниците на императора, която била останала без съпруг, открито заживяла с Андроник. Когато упреквали Андроник за тази му връзка (с негова роднина), той на шега отвръщал, че поданиците обичат да подражават на своите господари, а и че кръвните роднини имат сходни нрави. С това той намеквал за императорът Мануил, който пък живеел с дъщерята на родният си брат (докато Андроник правел любов само с братовчедка си). Подобни шеги вбесявали роднините на Евдокия, а и на императора. Често се стигало и до въоръжени нападения срещу Андроник, но благодарение на своята сила и ловкост той винаги се измъквал невредим от подобни свади.

[DelaRea]

За да го отстрани от столицата, император Мануил го назначил за свой наместник на крайграничната област с Унгария - в дунавските градове Белград и Браничево, но по-късно - с основание или без - го обвинил в политически интриги с маджарите и сърбите, оковал го и го затворил в тъмница.

Прелюбопитната е цялата история с пребиваването на Андроник в кулата, неговият опит за бягство, после довеждането на съпругата му в килията (където тя забременяла и после родила синът им Йоан), бягството на двамата през прокопаният тунел, последвалото им залавяне, поредното бягство на Андроник и поредното му арестуване в България, и последното му бягство, този път зад граница. След повече от шест години живот между затвора и свободата, накрая Андроник намерил подслон при княза на руското Галичко княжество Ярослав Осмомисли, чиито скъп гост бил няколко години.

През 1165 г. Мануил, считайки дългото отсъстствие на своят братовчед опасно за себе си, решил все пак да го повика отново в Константинопол и да се примири с него. Императорът дори изпратил в Галич двама митрополити, които уговорили Андроник да се върне в родината, с пъли гаранции за сигурността му.

Така Андроник се завърнал от изгнание и през същата година дори съпровожда императора в неговият военен поход. При обсадата на Зевгмина Андроник изобретил една удивителна метателна машина, която имала такава сила, че камъните, изстрелвани с нея наистина събаряли градските стени на укрепеният град.

През 1166 г. Мануил назначил Андроник за управител на Киликия и го отправил в Тар. Тук Андроник се вплел във военни действия с Торус, владетелят на Армения, но претърпял няколко поражения. Скоро след това нов любовен роман го отклонил от войнските подвизи: Андроник се влюбил в антиохийската принцеса Филипа, сестра на втората жена на император Мануил. Напуснал пак пределите на империята, Андроник се озовал при кръстоносците в Антиохия, за да е по-близо до любимата. Там той с увлечение се отдал на разкошен живот, ходел тържествено из града със своята многобройна свита телохранители, въоръжени със сребърни лъкове. Неговата показна любов накрая успяла да сломи съпротивата на женското сърце и тя склонила да стане негова жена. Принцесата изоставила своят дом и отечество и последвала своят любовник в изгнание. Андроник узнал, че император Мануил му е много ядосан и счел за благоразумно да не се вяска в столицата, а да изживее своята любов с поредната дама на сърцето си в Йерусалим.

[DelaRea]

Кралят на кръстоносците в Йерусалимското кралство Амалрих се отнесъл благосклонно към Андроник, даже му дал в ленно владение град Верит (съвременен Бейрут). Тук обаче Андроник се разделил с Филипа и заживял с Теодора, вдовицата на йерусалимския крал Балдуин и също роднина на императора (тя пък била племенница на Мануил). Разгневеният византийски император отправил заповед на управителят на Сирия да арестува Андроник и направо да го ослепи за неподчинение. Но грамотата с заповедта попаднала в Теодора, която предупредила своят любовник за опасността. Заедно с него тя избягала от Йерусалимското кралство. За десет години двамата обиколили всички големи градове на Близкия Изток и след дълго странстване се добрали до Салтуха - султан на Колония (в Кападокия, Мала Азия). Тук се установили Андроник и Теодора заедно с децата си — Алексей и Ирина. Укрепил се в пограничният район до Византия, Андроник събрал дружина главорези и се превърнал в страшилище за търговските кервани. Мануил много пъти се опитавал да накаже Андроник, но все безуспешно. Константинополският патриарх дори го отлъчил от православната църква.

Накрая, през 1177 г. с помощта на владеещият Трапезунд Никифор Палеолог, на императорът му се удало да плени Теодора. Тогава Андроник, увлечен в своята страст по жената на своят живот помолил за прошка за своите постъпки. Мануил отново простил на своенравният си братовчед и му разрешил да се завърне в страната.

Интересна е сцената, която разиграл Андроник при появата си пред императорът. Той се явил пред своят господар, надянал на шията си тежка метална верига и се проснал с цял ръст пред трона, молейки със сълзи на очи за прошка. Наложило се Исаак Ангел (бъдещият император, все още придворен), да влачи Андроник по пода за веригата, понеже последният не искал да се надигне от земята, докато не получи прошка от императора. Трогнат от тази театрална постановка, Мануил също се просълзил и разбира се забравил за всички прегрешения на своя роднина.

След това той назначил за пореден и последен път своят братовчед за управител на град Еней, в провинция Пафлагония. Възторжено посрещнат от местното население, които пък били недоволни от Мануил, Андроник станал своеобразен "вожд" на гръцката опозиция. Императорът със свито сърце търпял популярността на братовчед си, но се ограничил само с това, да изиска от него да даде клетва за вярност към престолонаследника Алексий.

[DelaRea]

Регентът Андроник Комнин

През 1180 година император Мануил I Комнин починал.
Властта в Константинопол била поета от малолетният престолонаследник Алексий, станал император под името Алексий II Комнин. Вместо него като регент управлявала майка му Мария Антиохийска. Мария е била сестра на бившата любовница на Андроник Филипа и също като нея била католичка - "латинка", както презрително я наричали православните гърци. За да се справи с управлението на страната Мария се облегнала на помощта на своят любовник, протосевастът, който също се наричал Алексий Комнин.

Узнавайки за случващото се в столицата, Андроник решил, че е настъпил неговият час. В типичният си решителен стил той измислил смел план как да заеме властта в империята. Преди всичко, Андроник започнал да разпространява слухове (които не били далеч от истината), че протосевастът Алексий желае да отстрани малолетният си съименник от престола и сам да се провъзгласи за император. В писма, които разпратил до свои приятели Андроник твърдял, че в държавната хазна се извършват множество злоупотреби, че империята е пред икономически срив и военен разгром и че трябва спешно да се предприемат мерки, за да се спаси държавата от беда.

Скоро след това Андроник заявил за своите намерения да спаси малолетният император и империята от надвисналата опасност и да пристигне в столицата. Подкрепата си за Андроник заявила и Мария - дъщеря на починалият император Мануил и сестра на малолетният Алексий от друга майка. Самата Мария със своя мъж, който бил кесар, избягала в Сердика и обявила, че търси убежище от злата си от мащеха и от нейният любовник. Константинополският патриарх и целият народ изпитали съчувствие към нея. В столицата избухнали вълнения.

[DelaRea]

Получил подкрепата на повечето благородници, Андроник напуснал Пафлагония и се придвижил със своя войска към Константинопол. Както ни съобщава Хониат, него вече го очаквали като светилник в мрака и като лъчезарна звезда. Но не навсякъде, все пак. Град Никея, където се намирал Иоан Дука, обаче не го приел. Иоан Комнин, управляващ в Тракия, също запазил верността си към протосеваста. Затова пък град Никомедия преминали на страната на Андроник. Около крепостта Херакс имало сражение между Андроник Комнин и Андроник Ангел, където последният бил съвершенно разбит и, боейки се от наказание, също преминал на страната на метежниците. Протосевастът отправил към победителя посланици с молба да се прекрати войната, Андроник да се завърне в Еней и всички спорове да се разрешат с мир. Андроник гневно отговарял, че е готов да се оттегли, но нека преди това протосеваста да сдаде своят пост, да даде отчет за своите незаконни дела, нека майката на малолетният император да отиде в манастир и да се подстиже като монахиня, а императорът да управлява според завета на своят баща, без да бъде подпомаган от подобни съуправители.

Тази откровена демагогия имала невероятен успех сред населението. Дори прославленият пълководец Андроник Контостефан изменил на протосеваста и преминал заедно с подчинената му флота на страната на Андроник Комнин. Вестта за тази измяна окончателно съкрушил духът на императрицата и на нейният любовник, протосевастът. Населението на столицата на цели тълпи бягали при Андроник и, по думите на Никита Хониат, се упивали от неговите медни речи, удивлявали се на ръста му, на величествената му красота, на почтенната му старост и приемали всичко което той им говорел, както тревата поема дъжда от небето. Едва малцина съумявали да видят в демагога, вълкът, скрит в агнешка кожа. В един момент германските наемници, които съставлявали дворцовата стража, заключили протосеваста в неговите покои. След това те го пратили при Андроник и го ослепили.

Така през април 1183 г. Андроник Комнин пристигнал тържествено в столицата на борда на един военен кораб. Явил се пред малолетният император, той му се поклонил дълбоко, прегърнал го през коленете и заридал. На императрицата той само хладно се поклонил. Посетил и гроба на Мануил I, с когото цял живот враждувал, Андроник отново плакал, наричайки себе си "недостоен съветник" на младия господар. Накрая, почувствал, че държи властта достатъчно здраво, Андроник започнал да действа открито.

[DelaRea]

Андроник започнал по свое усмотрение да се разпорежда с обществените дела, а на императора се предоставила възможност да се забавлява с лов с кучета и да си прекарва времето в други забавления. На висшите длъжности "недостойният съветник" поставил или собствените си синове, или други верни само него хора. Мнозина от предишните знатни люде били хвърлени в тъмницата, без самите те да са наясно в какво са се провинили. Оказало се, че са пострадали или поради знатният си произход, или поради красивата си външност, а някои и заради дребни стари прегрешения, нанесени някога на Андроник. Подложени на гонения били не само явните противници на Андроник, но и някои негови приближени. Не веднъж е имало случаи един и същи човек да бъде награждаван и наказван в един и същи ден. Междувременно били отровена и кесаресата Мария, дъщерята на Мануил, която била най-горещата привърженичка за идването на Андроник в Константинопол. Нейният съпруг, кесарят, също починал скоро след това.

Андроник предложил на малолетният император Алексий да го короноват за самодържец, и сам го занесъл на раменете си в амвона на "Св. София", пред очите на хилядната тълпа. Изглеждало така сякаш Андроник обичал Алексий повече от собственият му баща и че наистина му помага във всичко.
Всъщност тази коронация разчистила пътя на самият Андроник към властта. Скоро след това Андроник Ангел, Андроник Контостефан и 16 техни синове, дромо-логотетът Каматир и неколцина други съставили заговор против Андроник. Узнавайки за него, Андроник Комнин поискал да арестуват Андроник Ангел, но последният щастливо се спасил заедно със своите синове. Затова пък Контостефан, четиримата му сина и Каматир били ослепени и хвърлени в тъмницата, както и всички, за които се разбрало, че са замесени в заговора.

Андроник принудил патриарха да изгони Мария Антиохийска от двореца и така съвсем да я отдели от сина и, императора. Обвинявали Мария, че е във връзка с враговете на държавата и че е подбуждала към война с Византия маджарският крал. Накрая я заключили в манастира "Св. Диомид" и я подложили там на множество лишения и унижения. Но понеже там тя "умирала твърде бавно", Андроник събрал против Мария втори съд и този път нямало пощада - бившата императрица направо била осъдена на смърт и удушена в затвора.

През септември 1183 г. градската тълпа от негови привърженици провъзгласила Андроник Комнин за съуправител на малолетният император Алексий Комнин. Чувайки радостните крясъци от улицата малолетният император, започнал да уговаря добрият си чичо да царства заедно с него. Андроник поначало се шегувал и отхвърлял идеята, но няколко горещи негови привърженици го хванали и го качили на златотканото ложе, други му надянали царските одежди. На следващият ден Андроник Комнин бил коронясан официално, а малолетният Алексий бил на часа изолиран в един от дворците. Няколко дена по-късно убийци влезли в спалнята му през нощта и го удушили с тетива от лък. Главата на момчето била занесена на Андроник, като доказателство за смъртта, а тялото било хвърлено в морето. Така Андроник Комнин станал едноличен император на Византия.

[DelaRea]

Император Андроник I Комнин

Първата работа на новият император била разбира се, да се ожени.
За своя съпруга 60 годишният император избрал вдовицата на предишният император Алексий Комнин - тринадесет годишната принцеса Агнеса, която била официално женена за малолетният император, но бракът така или иначе не бил консумиран. Андроник не обърнал никакво внимание на това, че според мнозина този брак бил неблагоприличен поради голямата разлика в годините на младоженците. Напротив той се стараел да подържа своята мъжественост с различни "мазила и помади".

След като си решил тези "битови" проблеми, новият император се захванал с подавянето на съпротивата срещу него. Исаак Ангел, Теодор Кантакузин и повечето други негови неприятели избягали навреме в Никея. Андроник събрал войска и обсадил метежният град. Въпреки дългата обсада, защитниците не се предавали, а се отбранявали храбро, знаейки че ако попаднат в ръцете на врага, нищо хубаво не ги чака. Те успявали да изгарят различните обсадни съоръжения и тарани, които използвали срещу тах нападателите. За да сломи съпротивата им, Андроник довел от столицата Ефросина - майката на Андроник Ангел - и я завързал за тарана, с който заплшвал да разбива стените, ако не се предаде градът. Но през нощта защитниците успели да излязат извън стените, освободили майката на своят предоводител и отново изгорили стенобойната машина. Едва по-късно, след гибелта на Кантакузин, духът на защитниците бил сломен и те се предали, успявайки да договорят почетни условия - дори на Исаак Ангел било разрешено да се завърне в столицата, а войската на Андроник се отправила към следващият непокорен град.

Царстването на Андроник въобще било белязано с наказания и и жестоки репресии, особено през последните месеци на неговото управление. Той заповядвал да се убиват всички затворници, а след това започвало преседване на техните роднини. Били съставени проскрипционни списъци, в които съдии по заповед на императора записвали всички подозрительни лица с указание за наказание. Най-близките съратници на Андроник били заплашени от същата съдба, не по-малко от останалите. Андроник заповядал да пребият с камъни Константин Макродука и Андроник Дука след като Исаак Комнин, за когото те се застъпили, отново изменил на императора и се укрепил в Кипър, като откъснал острова от централната власт. Андроник ослепил своят зет, Алексий Комнин, подозирайки го във властолюбиви замисли. Такава съдба достигнала и императорският любимец Константин Трипсих.

[DelaRea]

Добрите дела на Андроник Комнин

Но при Андроник било направено и не малко добро за империята.
По свидетелствата на Хониат, императорът успял да обуздае хищничеството на велможите, които били "жадни за чуждото", строго наказвал произволът на събирачите на данъци. Било обръщано внимание на всеки, който се оплачел от самоуправство или от насилия. Освен това, Андроник вложил много средства за възстановяването на старият водопровод и за снабдяването на града с питейна вода. Андроник започнал да изкоренява и злоупотребите на държавните чиновници и на знатните. Заплатите на длъжностните лица били увеличени, но прегрешеният им се наказвали най-сурово. Василевсът устройвал над такива "корумпирани служители" гръмки процеси, изпращайки ги на смърт за минимални провинения или злоупотреба с власт. Императорът се превърнал в страшилище за провинциалните наместници. По думите на Никита Хониат, "само от името на Андроник, като от вълшебно заклинание, се разпръсваха алчните бирници". Андроник I бързо укрепил затъналата от предните години икономика на империята. Простият народ ликувал, приветствайки "своят" царя. Играейки на тънката струна на тълпата, императорът дори заповядал да го изрисуват в една от църквите, облечен само със прости селски дрехи и с коса в ръка. По ирония на съдбата, това си остава и единственият "портрет" на императора, оцелял до наши дни.

Недоволни от новият установен "революционен ред", аристократите от провинциите започнали да недоволстват и през зимата на 1184 година избухнали вълнения в източните градове. Императорът лично възглавил поход против тях и сам организирал обсадата на всеки разбунтувал се град. След като сломявал съпротивата, той подлагал на небивал терор знатните, които са се възпротивили на неговата власт.

"Неумолим в наказанията, - отбелязва Никита Хониат, - той се забавлял с нещастията и страданията на ближните и намирал в това особено удоволствие". Съчетавайки свирепост с постоянна енергичност, той побил на кол, заклал, изгорил, обесил или обезглавил десетки аристократи.

Скоро обаче вълната от репресии засегнала и обикновените граждани. Всеки можел да усети на свой гръб тежкият нрав на господаря на империята. В страната се размножили доносниците. По думите на Хониат, "брат не поглеждал брат си, и бащата захвърлял сина си, ако така било угодно на Андроник. Този човек считал за себе си загубен денят в който не е ослепен някой велможа, или ако някой не е обруган".

Най-силна ненавист у гражданите предизвикали любовните похождения на стария вече император - той без никакво угризение на съвестта си вкарвал в леглото си всяка жена, която му се понравела. В насмешка над страданията на съпругът на нарочената жена, който не смеел да възрази на случващото се, Андроник поставял на столичният форум рога на елени, убити от него при лов.

[DelaRea]

Падението на Андроник Комнин

Възмущението против него избухнало неочаквано през септември 1185 г. Падението на императора било подготвено и от една външна агресия. През есента на 1185 година сицилийските нормани превзели Тесалоники. Разказите за действията на завоевателите стреснали столичните граждани. Варварите изклали във вторият по големина град на империята множество православни гърци и осквернили православните светини. Но Андроник не почувствувал промяната в настроението на хората в столицата и макар да отдал заповед за сбор на войската, не се отправил веднага на поход в защита на Тесалоники, а се отдал на типичните за него развлечения.

На 12 септември всичко започнало с това, че се опитали да заловят и убият старият враг на Андроник Исаак Ангел. Последният успял да избяга и да се скрие в храма "Св. София" и поискал "азално право" от народа. Огромната тълпа, насъбрала се в храма го провъзгласила за император. В това време Андроник не бил в града и когато се завърнал в Константинопол, заварил столицата и гражданите в необичайно възбудено състояние. Разбирайки, какво се е случило в негово отсъствие, той бил пълен с енергия и въодошевление, поискал да събере стражата и ако трябва да встъпи в бой с тълпата, дори сам започнал да стреля с лък от крепостната кула по хората на улицата. Постепенно осъзнал, че не може да надделее над разбуненият град, той заявил, че е готов да се отегли от властта в полза на сина си Мануил. Но тълпата започнала да беснее и дори нахлула в двореца, разбивайки вратите. Тогава, разбрал че всичко е загубено, Андроник захвърли пурпурните ботуши и решил да избяга. На царската триера той отплавал в Милудийският дворец, взел от там двете си жени — съпругата си Агнеса и любовницата (флейтистка) Мараптику, която той страстно и до безумие обичал, и опитал да отплава за Азия.

Исаак Ангел междувременно заел двореца и изпратил потеря след Андроник. Низвергнатият император бил заловен в Хила, надянали му нашийник и в този вид го изпратили на Исаак. Ангел направо го отдал за поругание на тълпата. Тя неистово се нахвърлила на своя довчерашен повелител: оскубали му косата, избили му зъбите, откъснали му дясната ръка и накрая го хвърлили в тъмницата. Както твърди Хониат, най-усърдни в поругаването на бившият император били съпрузите на жените, с които е спал Андроник. Но това не било всичко - няколко дена по-късно му извадили лявото око, сложили го на гърба на една камила и го извели из града. На градският хиподрум го обесели за краката между два стълба. Преди да умре, тълпата му отрязала члена, един "латинец" вкарал в задника му ятаган, а друг напъхал меч в гърлото му. Накрая, след много мъчения, император Андроник I Комнин издъхнал в мъки.

Хониат пише за Андроник, че той, "бидейки отчасти звяр, би украсил и лицето на човечеството". Всички забравили неговите заслуги, които според Хониат не били толкова малко.
"Накратко казано, ако Андроник сдържаше своята жестокост и не прибягваше постоянно към желязото и меча, ако не оскверняваше постоянно своята царска дреха с капки кръв и не бе така неумолим в наказанията, той не би бил последният цар от рода Комнини".

[T.Jonchev]

ОК , добро почти колкото у Дил и Рамбо.

[angevins]

Страхотно но изпускаш някои малки подробности.През 1182 при влизането на Андроник в Константинопол привържениците му организират клане на латинцие ,най-вече на италианците.Това е бил особено жесток акт който омърсява престижа на Византия в християнския свят и дава повод по късно на норманите да атакуват империята и да постъпят по същия начин с гръцкото население на Салоника.
Така моето предложение е например ,че преди да умре Мануил остава регенството на племенника си Андроник Контостефанос.По този начин е било възможно да се предотвратят антилатинските улични битки и другия Андроник не би имал шанса да узурпира властта.
Въпроса е как ромеите ще запазят контрола си върху Балканите.С тези домашни проблеми ,които се завързват сърбите така и така ще въстанат,а това би заразило и българите.Да не забравяме и болната тема с Иконийския султанат.Неговото унищожаване е задължителна предпоставка за спасяването и запазването на империята като сила .

[Thorn]

Ще пратим кръстоносците от третия поход срещу селджуките, ще отменим Мириокефалон и ще превземем Иконий. После ще утрепем Фридрих, но чак в Палестина, Ричард и Филип ще си се изпокарат както в действителността и ще си заминат, но след като възстановят Йерусалимското кралство, ромеите ще установят реално власт в Антиохия и реален сюзеренитет върху останалите кръстоносни държави, а някакви братя от Паристрион ще си получат мизерната прония, за която са молили.

[angevins]

И аз си мислех за абсолютно същото. Третия кръстоносен поход е идеална възможност за стабилизирането на Византия. Но нека да не забравяме ,че тези които преминават през Балканите и Мала Азия са кръстоносците на германския император. През цялото си царуване Фридрих Барбароса е враждебно настроен към ромеите,освен това има апетитите да стане универсален и единствен император!! Да не забравяме и че Стефан Неман е въстанал...Колкото до френския крал с него се разбират на една официална вечеря,все пак е брат на императрицата..
Но пък от друга страна Саладин дали би нападнал Йерусалим без да се е разбрал предварително с василевса. В реалността Саладин се е договарял със Андроник I и Исак II Ангел да направят преминаването на кръстоносците невъзможно или поне трудно достъпно през виз.територия.При условие че е император Алексей II сроден с цяла католическа Европа на султана му е задължително нуждно примирие с Византия.Византийците искат кръстоносен поход който да им помогне срещу селджуките,но и не искат да остават Йерусалим в ръцете на Саладин и да се злепоставят пред християнския свят...¿Как ще постъпят?
П.С. Българите са укротени с привилегии и по ниски данъци.Възможно е и на някои духовници от български произход да им дадат високи постове в Патриаршията.На Балканите проблема е само Рашка.Норманите са разбити както става в реалността при опита им за инвазия.