Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Ролята на Германия за освобождението на България

Collapse
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    Ролята на Германия за освобождението на България

    Отварям тази тема, за да се допитам до Вашето мнение, относно ролята на Германия, а и на другите Велики Сили за освобождението на България от османското владичество.

    Имам определено мнение по въпроса, което май се различава от общо приетото в историята ни. Смятам, че именно Германия стои в основата на нашето освобождение през 1878 г.. Разбира се, тя не го е направила безкористно, а напротив - в интерес на своята имперска политика е действала подмолно чрез своята дипломация, подтиквайки Русия да свърши "черната работа".

    За да дам тон на дискусията, публикувам тук пълния текст на една моя статия, писана преди няколко години. Всъщност, статиите са две и затова ги поствам във форума поотделно.

    #2
    Как Германия ни освободи от османско иго

    Bulgarian Post

    На датата 3-ти март винаги си припомняме събитията от онези паметни години и от руско-турската освободителна война. От тогава мина повече от век, тайните тогава архивите са вече разсекретени и историческите факти са почти ясни. Когато се заговори за освобождението ни обаче се отваря спор, доколко Русия е действала безкористно. Покрай него, обществото ни сякаш изпуска една според мен важна подробност, а именно - "Какъв е приносът на другите европейски страни за нашата независимост"?


    Без да омаловажаваме дадените от Русия хиляди жертви, участието на финландски и румънски войски, а и бойните действия на Сърбия и на Черна Гора в тази война, не трябва да забравяме и дипломатическото участие на останалите играчи от така наречения "Европейски концерт". Именно тяхното участие (или неучастие) в събитията са предопределили решаването на "Източния въпрос". Поради конюнктурни съображения, досега за това винаги се е мълчало, но като че ли е време обществото да узнае цялата истина около българското освобождение от османско иго.

    През втората половина на Х²Х век, мирът в света се крепи на един крехък баланс между интересите и действията на различните Велики Сили. Това международно положение се оформя още в началото на века на Виенския конгрес от 1815 г. Тогава в така нареченият

    "Европейски Концерт"

    са само 4 държави. Русия, Великобритания, Австрия и Прусия - страните-победителки в наполеоновите войни. По-късно положението се променя и се стига да нов, петорен съюз, към който се присъединява и Франция. През 60-те години на века има нови промени в съотношението на силите. Прусия, начело с "железния канцлер" Ото фон Бисмарк, успява да обедини "отгоре" останалите германски княжества и да превърне Германия в новата свръх сила на Европа. Това става след три победоносни войни на Прусия - първата през 1864 г. срещу Дания, втората през 1866 г. срещу Австрия, и третата 1870-71 г. срещу Франция. След първата Дания губи провинция Шлезвиг-Холщайн, след втората Австрийската империя губи правото си да напътсва останалите немски княжества и ги оставя в сферата на влияние на Прусия. Нещо повече, след войната между двете страни и след поражението при Садова, "Дунавската империя" се превръща в "Двуединната монархия" и от 1867 г. официално носи името Австро-Унгария.

    Най-потърпевша от немския възход е Франция. Тя е унизена във Френско-Пруската война от 1870-71 г. и след разгрома при Седан, в Париж избухва въстание, което е известно като Парижката комуна. То е потушено, но въстанието и загубената война, променят из основи държавата - бившата империя се превръща в република и е изтласкана за дълго от европейските дела. Усилията на Париж се насочват единствено към разширяване на колониите в Африка, с тайната надежда за скорошен реванш на Рейн.

    Политиката на Великобритания в Близкият изток е ясна - тя се стреми да запази целостта на Отоманската империя като една необходима и естествена преграда за всеки опит на някоя друга европейска сила да се доближи до "перлата в короната" - Индия. За тази цел британците дори насърчават реформи в Османската империя, защото, според тях руската агресия на юг към Средиземно море може да бъде спряна само от една модернизирана Турция. Подобна е и позицията на Франция, което не й пречи да прониква в Алжир.

    Политиката на Русия по отношение на съдбата на Проливите и бъдещето на балканските териториите също е пределно ясно от векове. Руската държавна доктрина е основана на идеята за "Третия Рим", предопределен да наложи православието върху цялото човечество. Руската империя се изживява като наследник на Византийската, като пазител на православието и единстевн защитник на християнските народи на балканите. След като Русия вече е покорила цял Сибир, Петър ² доочертава завоевателния модел на империята, отличаващ се с три главни посоки – Балтийско море със Средна Европа, Протоците (Босфора и Дарданелите) и Близкия изток. Това начертание остава непроменено до ХХ в.

    Манифестът на Екатерина ²² от 1769 г. е един от първите официални руски документи, в който догмата за "Третия Рим" се съчетава с основните начала на панславизма – от една страна се отричат културно-цивилизационните различия между народите от славянско потекло, които се смятат само за племена на една и съща нация, предопределена да се обедини под скиптъра на руските самодръжци, а от друга страна, на редица неславянски народи като румънците, албанците и българите им се приписва безцеремонно славянски корен само поради това, че са се изпречили на пътя на руската агресия.

    Тази политика векове наред води до "освобождаването" на различни части от Османска империя и по-сетнешното им поглъщане от Руска империя. След Украйна и Крим, такава е съдбата на Каваказките народи - Грузия и части от Армения. През Х²Х век идва ред и на дунавските страни да заменят "мюсюлманският" гнет с друг, православен. Оставени сами на руския натиск, балканските народи без съмнение са преопределени да последват съдбата на кавказките и балтийските народи.

    През 50-те години на века руският устрем към топлите морета е спрян от обединените сили на Великобритания, Франция и Пиемонт, които заедно с Турция побеждават в Кримската война. Четвърт век по-късно Петербург получава сладък реванш.

    През 70-те години на века новата европейска сила Германия се стреми да диктува цялата европейска политика. За разлика от Франция и Великобритания, обединена

    Германия е противник на териториалната цялост на Османската империя

    и става единствена от главните европейски сили, насъскващи руснаците срещу турците.

    Според Бисмарк, за да бъде Германия силна, трябва на всяка цена да се държи Франция слаба и без съюзници на континента, за да не застрашава немският възход. Вниманието на Австрия е нужно да бъде отклонено от немските земи и нейните усилия насочени в друга посока - към Балканите и Адриатика. За да си осигури мир на източната граница, Германия е решена да не допусне евентуален съюз на Англия и Русия. За целта Берлин решава да подкрепи руските въжделения на юг. Бисмарк бърза да оповести, че Германия няма специални интереси на Балканите и поддържа Русия на Лондонската морска конференция през 1871 г. Благодарение на това руснаците си възвръщат правото на свободно преминаване през Босфора и Дарданелите, отнето им след Кримската война. За постигане на великогерманските цели Бисмарк е готов да подпомага дискретно и балканските християни срещу султана.

    В изпълнение на тази си планове Бисмарк стои в основата на така наречения

    "Съюз на тримата императори" (Германия, Русия, Австро-Унгария)

    Балканската политика на Бисмарк е изглежда невъзможна за осъществяване, тъй като той тласка две съперничещи си сили (Русия и Австро-Унгария) да завладеят един и същ регион. За да избегне това противопоставяне на своите съюзници, Бисмарк прокламира едно разделение на Балканите на две условни части, като западната част - Босна, Адриатика, Сърбия- остава в австрийската сфера на влияние, а източната - Черноморието, Румъния и България - в руската сфера.

    От своя страна руският цар Александър ²² се пази да не стане прекалено зависим от Германия, ако се ориентира към по-голяма агресивност спрямо Турция. Новото равновесие на силите в Европа пречи на руския цар да прилага непритесняван схемата на Екатерина ²² на откъсване на определена територия от Османската империя и по-късното й поглъщане след един преходен период на засилваща се хегемония. Александър ²² е принуден много повече от предходниците си да съгласува своята балканска политика с останалите заинтересувани европейски правителства.

    За да успее в своята външна политика, Германия насочва своите усилия в две насоки - и в двете се действа подмолно и негласно. Едната насока е да се предизвикат безредици на Балканите, които да принудят европейските страни да се намесят, а от друга страна, да се организира и подържа едно панславянска кампания в Русия, която да я принуди да се намеси със сила на Балканите в помощ на своите "братя - християни и славяни".

    Comment


      #3
      Как Германия ни освободи от османско иго - 2

      Bulgarian Post


      "Огънят на Балканите трябва да се раздухва изкуствено и целенасочено, колкото се може повече, за да може Германия да сгрее ръцете си на него...", заявява цинично железния канцлер Ото фон Бисмарк. През 1872 г. Бисмарк създава специален Ориенталски отдел в Министерството на външните работи в Берлин. Задачата му е да събира информация за случващото се в региона и да упражнява германската политика на Балканите. Негов ръководите е довереното лице на канцлера фон Радовиц. Веднага започват и опити да се възбуди отново "Източният въпрос", а Русия да бъде въвлечена в него и да бъде сблъскана с Англия.

      През 1872 г. австрийският външен министър граф Дюла Андраши (етнически унгарец) заявява:
      "Ако някой поиска да разпали "Източния въпрос", трябва да вложи 300 000 франка в Херцеговина."

      Няколко години по-късно очевидно тези 300 хиляди франка, са били намерени, и както отбелязва Бловиц, са свършили добра работа, поднасяйки фитила към балканското буре с барут. Въстаниците са финансирани дискретно от Бисмарк чрез другото му доверено лице Лотар Бухер. Когато коментира въстанието през 1875 г. в Босна и Херцеговина, германският военен аташе във Виена отбелязва:

      "Въстанието на Балканите дойде като последица от задънената улица, в която се оказа нашата дипломация във френско-германския конфликт. Единственият изход за нас от това положение беше да предизвикаме Източния въпрос. Само чрез него можехме да забием клин между Русия и Австро-Унгария и да се избавим от застрашаващата ни коалиция."

      В началото на май 1875 г. Бисмарк приема в Берлин специалния представител на сръбското правителство - бившия министър-председател Й. Маринович и му дава своите уверения, че ако Сърбия предприеме настъпателни действия срещу Османската империя, то Германия е готова да и помогне. По същото време в печата започват да проникват сведения за доставки на оръжие от Германия за Сърбия, а на румънско-унгарската граница е заловена една пратка от 60 000 пушки, отпуснати от пруското военно интендантство за сръбската армия.

      През лятото на 1875 година избухва въстанието в Босна и Херцеговина. В края на същата година Бисмарк за пръв път лансира идеята за възможна подялаба на балканските владения на Османската империя между Русия и Австро-Унгария.

      След като е направила всичко необходимо по първата си цел - да разпали огъня на Балканите, германската дипломация започва активно да работи и по второто направление - да създаде в Русия панславянска кампания, която да формира такова обществено мнение, че да се вкара Русия във война с Османската империя. Наблюдателите заявяват по този въпрос:

      "Бисмарк се старае всячески да обърне Русия с фронт на юг... Но без помощта на славянофилите той едва ли би постигнал в това отношение такъв триумф."

      След като през лятото на 1876 г. след потушаването на Априлското въстание, организираниет панславянски натиск достига своя апогей, император Александър ²² заповядва "Да се разследват пружините на цялото това движение". Резултатите от проведеното разследване разкриват, че в основата на тази мащабната акция по преориентиране на руската политика глана роля играе ... съпугата на императора Мария Александровна.

      Родена като Максимилияна-Вилхелмина, тя е дъщеря на Великия херцог на Хесен Людвик ²², оженена за руския цар Александър ²² през 1841 г., приема православието и новото си име Мария Александровна. Няколко години след раждането на Павел - осмо дете и последен син на царското семейство през 1860 г., бракът им фактически се разпада. Александър ²² (който и дотогава е имал доста любовни авантюри) свързва живота си с княгиня Екатерина Михайловна Долгорукова, а императрицата доживява дните си в самота в Зимния дворец на Петербург. В изпълнение на сложната дипломатическа игра на германската политика

      "Да се насочи Русия на юг"

      голяма роля изиграва и братът на императрицата - Александър Хесенски, който постоянно се движи по маршрута Петербург, Виена и Берлин. Това е всъщност бащата на бъдещия български княз Александър ² Батенберг.

      През втората половина на 1876 г. кризата все повече се заплита и поставя руската дипломация в деликатно положение да предприеме някакви мерки. Показателни са думите на руския представител в Цариград Ал. Нелидов - "Ако Русия не предприеме незабавно действия в защита на българите, християнското население ще загуби всякакво доверие в нас."

      Кланетата в Тракия карат Европа да поиска промяна в статуквото на Балканите. При тези условия германският канцлер изтъква, че великите сили трябва да поверят на Русия мандата да накаже Турция за отказа й да приеме волята на Европа. Той дори обещава на руснаците, че ако Великобритания се включи в конфликта на страната на Османската империя, то Германия е готова за военна намеса в полза на Русия.

      Междувременно Сърбия и Черна гора започват военни действия срещу Османската империя. На 29 октомври сърбите са разбити от добре познатият ни Осман паша при Крушевац. На 31-ви октомври граф Игнатиев връчва на Високата порта руския ултиматум, който изисква незабавно спиране на военните действия срещу Сърбия и сключване на примирие за 6 седмици. Едовременно с това император Александър ²² подписва указ за частична мобилизация. Това е бил последния възможен блъф на руската диполмация, която всячески се старае да реши конфликта по мирен път и да избегне на всяка цена военен сблъсък.

      Така се стига и до Цариградската мирна конференция. Тя обаче е провалена от английската и германска дипломация. Самият Митхад паша заявява на руските пратеници:

      "Бисмарк с всички сили се стреми да ви тласне във война с нас".

      В крайна сметка конференцията наистина се проваля, а с това и всякаква надежда Източния въпрос да се реши по мирен начин. Остава единствено военния - Русия да накаже Османската империя за нейното варварско отношение към християнските и поданици.

      Добре запознат с отбранителните способности на турския аскер, Бисмарк, не се и съмнява че Русия ще има сериозни трудности във войната. Русия е едва в началото на своята военна реформа, изпитва сериозни финансови затруднения, докато Османската империя, макар също фалирала, е добре въоръжена с оръдия "Круп". Целта на Бисмарк е Русия да спечели една трудна и скъпа, "пирова победа", и то непременно с германска помощ.

      Бъдещите събития показват, че тази прогноза се сбъдва. Войната струва на Русия точно 1 114 000 000 рубли (като трябва да имаме предвид, че държавният и бюджет за 1878 г. е бил 600 400 000 рубли).

      Преди да предприема каквито и да е военни действия Русия си осигурява необходимата подкрепа от своите съюзници от "Съюза на тримата императори". Тя получава от Германия благосклонен неутралитет, а с Австро-Унгария се провеждат тайни преговори за подялба на балканските територии след завършека на войната. Преговорите завършват с

      "Будапещенската тайна конвенция",

      подписана на 15 януари 1877 г. Според текста в нея Австро-Унгария трябва да получи Босна и Херциговина, а Русия - Бесарабия. На Балканите не бива да се допуска създаването на голяма славянска държава, като вместо това се предвижда възможността Бългрия, Румелия и Албания да станат независими държави.

      Това е ключовият момент, който преопределя случилото се по-късно на Берлинския конгрес разделяне на българската територия на пет части.

      Една година по-късно войната е пред своя край. Руските войски напредват към Цариград, а турската армия е разбита и Високата порта моли за примирие. Примирието наистина е подписано на 30 януари в Одрин, а на 19-ти февруари (3-ти март) в курортното предградие на Цариград

      Сан Стефано

      е подписан и мирният договор между Русия и Османската империя. Той носи в заглавието си думата "прелиминарен" (предварителен). И победители и победени са наясно, че след войната Русия е твърде слаба, за да го превърне в постоянен.

      На същият ден - 19-ти февруари 1878 г., в своя реч пред германския Райхстаг канцлерът Бисмарк излага становището на Германия по положението на Балканите. Основните интереси на Германия са да се запази свободата на корабоплаване по река Дунав и през Босфора и Дарданелите. Що се отнася до клаузите на подписаният Санстефански договор, Бисмарк изтъква че границите на България и на другите малки балкански държави, не засягат пряко интересите на Германия толкова, че да става нужда заради това да се развалят отношенията с останалите заинтересувани страни.

      Няколко дена след това Бисмарк отново заявява, че не си струва да се води нова война за по-големи или по-малки граници на България, след като самата Русия е удовлетворена и от по-малките.

      С подписването на прелиминарния договор в Сан Стефано, Русия си осигурява дълготрайна и неконтролируема окупация на България. Противодействието на Австро-Унгария и Великобритания срещу Санстефанския договор обаче носи сериозен риск от повторение на Кримската война от 1853-1856 г. Изправен пред очертаващия се обединен европейски фронт срещу руските домогвания, Александър ²² решава, че превземането на Цариград, Протоците и техния хинтерланд трябва да се отложи за "по-добри времена" и че дотогава Русия ще трябва да се примири със съществуването на едно васално българско княжество.

      Освен това царят се стреми да понамали едностранната си обвързаност с Германия и Австро-Унгария в рамките на "Съюза на тримата императори" и да потърси сближаване с Великобритания. Лондон, от своя страна, също е заинтересуван от разхлабването на блока между Петербург, Берлин и Виена.

      За да се предпази от възможни неприятни изненади откъм една самостоятелна България, Александър ²² видимо стига до извода, че за Русия е по-добре да ореже, колкото се може повече българските граници. Така се стига до тайното споразумение, подписано на 30-ти май 1878 г. от руския посланик в Лондон Шувалов и британския външен министър Солсбъри. Тъкмо тази спогодба предвижда България да бъде разделена на княжество в земите между Дунава и Балкана и на автономна област в земите южно от Балкана, като южната българска граница трябва да бъде достатъчно отдалечена от Бяло море.

      Любопитното е, че в сравнение с Русия и Великобритания, Германия и Австро-Унгария са готови да дадат на българите много повече – според австро-унгарския външен министър Андраши и германския канцлер Бисмарк България трябва да бъде разделена на две, но южната българска държава трябва да има излаз на Бяло море, а западната граница да стига до река Вардар. Двамата държавници предвиждат автономия дори и за земите западно от Вардар. Факт е, че русите се стремят към една обширна българска територия само до момента в който са сигурни че ще я контролират изцяло. Веднага щом разбират, че тя няма да им принадлежи, те побързват да е намалят.

      Абсолютно необосновано е взета изконна българска територия - Добруджа - която още е Сан Стефано е подарена на Румъния за сметка на Бесарабия, която пък Румъния отстъпва на Русия. Дори в самата Румъния негодованието от подобна размяна е голямо. Вестник "Стеанеа Романиеи" пише по този повод: "Добруджа географски и етнографски не съставлява част от нашата територия. Бидейки от другата страна на Дунав тя остава едно продължение на България. Добруджа ще стане за в бъдеще една открита рана, един мотив за разногласия между Румъния и България. Тя ще даде място в близко бъдеще на един нов български въпрос." Пророчески думи.

      На конгреса в Берлин,

      германският канцлер Бисмарк посреща колегите си от Русия, Австро-Унгария, Великобритания, Франция, Италия и Турция, и се обявява за "честен посредник" между всички тях. На конгреса най-ожесточените полемики не са за границите на България, а за времетраенето на руската окупация.

      Както заявява откровено Бисмарк на турските делегати: "Ако вие си въобразявате, че конгресът се е събрал заради Турция, дълбоко се заблуждавате. Сан Стефанският договор би си останал такъв, както бе изработен, ако не засягаше някои въпроси, които интересуват Европа."

      Още по показателен и коментарът на канцлера за българските интереси: "Когато решихме да свикаме конгреса през 1878 г., ние съвсем нямахме предвид интересите на България, а се ръководехме изключително от нашите интереси. За Германия няма абсолютно никакво значение дали България ще е малка или голяма. Дори в границите си от Сан Стефано тя не би представлявало никакво неудобство за нас".

      Comment


        #4
        Много хубава статия делареа харесва ми обширността й много добре е представено положението в този период. Но ако наистина в германските планове България е трябвало да бъде по-голяма то имаме един много голям мит разбит. А имено че Германия и Англия са натиснали Русия за намаляване на територията на бъдещата държава. Интересно ми е и мнението на останалите форумци които са запознати с тази част от историята.

        Comment


          #5
          Бисмарк е притиснал на Берлинския конгрес Горчаков, доколкото си спомням, давайки рамо на Андраши. Предложил е българските земи, както ги иска Русия, но за сметка на разширяване влиянието на Австро-Унгария на Балканите-в посока Солун. Горчаков не е приел и от там разделението на Санстефанска България.

          Comment


            #6
            Полит. интереси на Англия в Азия

            Дела Рея, статията Ви е много интересна и добре написана !
            DelaRea написа Виж мнение
            Политиката на Великобритания в Близкият изток е ясна - тя се стреми да запази целостта на Отоманската империя като една необходима и естествена преграда за всеки опит на някоя друга европейска сила да се доближи до "перлата в короната" - Индия.
            Англия е имала апетит за влияние над голяма част от азиатските страни /вкл. Индия/ какъв е бил глобалния им замисъл?

            Извинявам се че въпроса не е по темата, изтрийте го ако е нужно.

            Comment


              #7
              ...от друга страна, на редица неславянски народи като румънците, албанците и българите им се приписва безцеремонно славянски корен само поради това, че са се изпречили на пътя на руската агресия.
              За румънците и албанците съм съгласен, но че българите нямат славянски корен е меко казано несериозно. Както вече писах и в един друг сайт - http://luba4ko.wordpress.com/2009/11/18/4758534/ , струва ми се, че доста хора страдат от русофобския комплекс , че Русия идвала не за да освободи българите, а да ги завладее. Този мит обикновено се смята за белег на мисловна зрелост и прагматично мислене. Едва ли не, на повърхността, за наивния наблюдател русите идват с благородното намерение да ни освободят, но умният и проницателен човек не се подлъгва, а вижда в дълбочина, че в скритата същност на всичко това стоят користните имперски стремежи на Русия да завладее Балканите и да превърне България в своя провинция. Този мит е свързан със суеверието, че истинските мотиви за поведението на хората и държавите са лошите мотиви. Всъщност истината е съвсем друга. Русия, разбира се, преследва своите геополитически и стратегически интереси, но в случая те напълно съвпадат с интересите на България. Русия не е имала интерес да колонизира Балканите. Тя не присъединява граничещото с нея Влашко. Още по-малко би присъединила неграничещата с нея България. Целта на Русия е много по-голяма: Цариград и Проливите. Това е заветната стратегическа цел на многовековната руска експанзия на юг още от времената на Иван Грозни. При това цел едновременно стратегическа (излаз на Средиземно море) и заедно с това духовна и културна — освобождаване на православната свръхстолица. С оглед на тази цел несравнимо по-добре би било за Русия освободената с руско оръжие и следователно русофилска България да бъде силна и самостоятелна държава с буферни функции спрямо австро-унгарските домогвания към Солун и гръцките към Константинопол. Русия има решителен принос в извоюването на националната независимост на всички православни балкански държави (Влашко, Сърбия, Гърция, България) и не ги присъединява към своята територия. Идеалният вариант за Русия е било именно създаването на поредица от самостоятелни проруски православни държави на Балканите. Санстефанска България е била предпоследният етап в реалното осъществяване на този план. Естествено, подобно на всяка друга държава Русия желае да влияе върху другите държави в своя полза — включително и върху България. Бидейки велика сила, това нейно влияние е голямо. Но реалните руски интереси по това време са за голяма и силна България.
              За съжаление България не може сама да извоюва свободата си. Все пак за обикновения руски войник, незапознат с гео-политическите намерения на руското правителство, това е война за освобождението на един братски народ. Не може така лесно да се зачеркне смъртта на около 200 000 хиляди руси, белоруси, украинци, фини и румънци. Самият факт, че войната се води не за собственото освобождение, а за свободата на друг, братски народ, придава допълнително благородство на руската кауза. Получава се небивалият, но строго достоверен исторически факт. Войната се води действително за добра кауза, за един идеал. Това е „невъзможната” благородна война. Тя няма нужда да бъде идеализирана, за да бъде такава.
              Хубавото е, че в един сериозен форум като Бойна Слава, се излагат аргументирани мнения, а не глупости. Така поне може да се получи стойностна дискусия.

              Comment


                #8
                Не обърнах внимание, но да се отрича славянския произход на българите, е все едно да се отрече галския произход на французите.
                Така както от прабългарите остава само наименованието на държавата, така и от германското племе франки остава името на държавата Франция. Съжалявам, че се отклонявам малко от темата, но в случая иначе уважаемия от мен съфорумец Де ла Рей малко се увлича.

                Comment


                  #9
                  DelaRea написа Виж мнение
                  ... Смятам, че именно Германия стои в основата на нашето освобождение през 1878 г.. Разбира се, тя не го е направила безкористно, а напротив - в интерес на своята имперска политика е действала подмолно чрез своята дипломация, подтиквайки Русия да свърши "черната работа"......
                  Аз лично мисля, че да се слага Германия в "основата на нашето освобождение" е доста преувеличено и не съвсем точно. Според мен основни причини за освобождението на България са задълбочаващата се криза на Османската империя съчетана с набиращите сила във втората половина на 19 век "национализъм" и "панславизъм". Както самият DelaRea казва в своята статия политиката на Русия по отношение на Балканите от край време е агресивна. Москва като самопровъзгласил се наследник на Византия се счита за естествен покровител на православните поданици на султана и не мисля, че е било нужно кой знае какво "подтикване", за да тръгнат руските войници към Дунава след събитията 1875 - 1876 в Босна и Херцеговина, и България. Да не говорим, че не Бисмарк, а Уйлям Гладстон - британски държавник и 4 пъти министър председател(който по това време е в опозиция) пише пламенно в защита на българите и зверствата на турците през 1876. За настройването на общественото мнение срещу Турция работят също така френски(Виктор Юго) и руски(Тургенев) интелектуалци.
                  Всичките тези фактори са прекалено всеобхватни, за да бъдат приписани изключително на Бисмарк и Германия. Още повече, че самият Бисмарк нееднократно е заявявал, че не се интересува от съдбата на Балканите. Негово са думите, че " Целите Балкани не си струват костите дори на един померански гренадир". По време на самия Берлински конгрес Бисмарк започва всяко свое изказване с изречението:"Както на всички е известно Германия няма интереси на Балканите".

                  С уважение,
                  "Никой народ не е бил победен в собствените си учебници" - Will Durant - американски историк и философ

                  Comment


                    #10
                    200 000 хиляди руси, белоруси, украинци, фини и румънци.

                    По-внимателно с цифрите моля! Руските загуби във войната са в пъти по - малко, ако не се лъжа около 40 000 - вкл.умрели от болести, измръзнали в Балкана и т.н. Не обиждайте руската армия-200 000 за 9 месеца война през Х²Х в. от които активни действия наполовина, това е непосилно постижение дори за известната с неуредците си Русия! Не казвам, че са малко и 200 само да са - вечна им памят и слава! А що се отнася до ролята на Германия... Месля, че по -правилно е да се формулира темата" Германия и нейния принос за разгарянето на Източната криза!" или нещо такова. Не забравйте думите на Бисмарк на Берлинския конгрес: " Събрали сме се да осигурим европейския мир, а не щастието на българите!"
                    ПП. "Живота на 100 конекрадци от Долния Дунав не струва костите и на един померански гренадир!"....това май казва всичко за това колко им пука на германците, а и на което си щете правителство в Европа, за българите или който и да е малък народ!

                    Comment


                      #11
                      Относно загубите през Руско-турската Освободителна война:

                      Военные потери -

                      Россия — 15 567 убито,
                      56 652 ранено,
                      6824 умерло от ран,
                      81 363 умерло от болезней,
                      3,5 тыс. пропавших без вести,
                      1713 погибло от других причин,
                      35 тыс. уволено в небоеспособные
                      Румыния — 4302 убито и попали без вести,
                      3316 ранено,
                      19 904 заболели
                      Болгария — 15 тыс. убито и ранено
                      Сербия — 5 тыс. убито и ранено
                      Черногория— 5 тыс. убито и ранено

                      Турция — 30 тыс. убито,
                      90 тыс. умерло от болезней
                      Last edited by dibo; 16-12-2009, 22:27.

                      Comment


                        #12
                        jamega написа Виж мнение
                        Относно загубите през Руско-турската Освободителна война:

                        Военные потери -

                        Россия — 15 567 убито,
                        56 652 ранено,
                        6824 умерло от ран,
                        81 363 умерло от болезней,
                        3,5 тыс. пропавших без вести,
                        1713 погибло от других причин,
                        35 тыс. уволено в небоеспособные
                        Румыния — 4302 убито и попали без вести,
                        3316 ранено,
                        19 904 заболели
                        Болгария — 15 тыс. убито и ранено
                        Сербия — 5 тыс. убито и ранено
                        Черногория— 5 тыс. убито и ранено

                        Турция — 30 тыс. убито,
                        90 тыс. умерло от болезней
                        Много хубави данни, дай ми само линк към източник, за да мога да се позова на тях и аз и да ги цитирам, впоследствие. Благодаря!

                        Comment


                          #13
                          DelaRea написа
                          "Огънят на Балканите трябва да се раздухва изкуствено и целенасочено, колкото се може повече, за да може Германия да сгрее ръцете си на него...", заявява цинично железния канцлер Ото фон Бисмарк.
                          Само тези думи, колкото и да са цинични, правят напълно безсмислена една така формулирана тема. Германия в случая изненадващо успешно (дори и за самата Германия) използва прийомите на британската политика - много по-ефикасно даже и от добрата стара Англия. Но да се говори за германски принос за нашето освобождение е действително пресилено (дори и за германофил). Темата по-скоро би трябвало да бъде: " Германия и нейната роля за взривяването на Балканското буре с барут (1870-1878)" или "Приносът на Германия за разпалване огъня на Балканите и разгарянето на Източната криза"
                          Last edited by Imperial; 01-10-2011, 22:54.
                          Прави нещо, докато мислиш какво да правиш!

                          Comment


                            #14
                            Германия нямала интереси на Балканите!?Ха!Може и да е така,но да побутне Русия на юг за Бисмарк е най-добрия ход.Така той ще попречи на сближаването й с Франция и Австро-Унгария.От друга страна той е наясно,че последните две сили никога не биха се съгласили Русия да получи излаз на "топло море" и да контролира проливите-нещо което напълно устройва немската страна без да се налага тя да си разваля отношенията с източния съсед.Германия и Австро-Унгария са за България колкото се може по голяма,която да препятства руското проникване на юг,докато Русия по същата причина не държи на Санстефанска България след като става ясно,че периода на окупация няма да продължи дълго.Всъщност от България,която е още една пречка по пътя към проливите,няма изгода единствено Русия.
                            Съществуването на България се дължи изцяло на немската политика през периода.Дори Русия да бе изгубила войната пак щеше да се стигне до промяна на статуквото.
                            Liberte, egalite, fraternite
                            Viva la revolution
                            Zalmoxis написа
                            Имайте предвид, че влизането в Бойна Слава за средния българин е значителен културен шок.
                            http://hristoen4ev.blogspot.com/
                            dibo написа
                            Преценил съм като модератор, че езикът Ви е неподходящ и толкова.
                            - това се случва, когато се докладват богопомазани като Тора.

                            Comment

                            Working...
                            X