Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Англия срещу Франция 1660-1715 г.

Collapse
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    Англия срещу Франция 1660-1715 г.

    Наполеон ² е казал, че би завладял Британските острови, ако неговият флот господства поне 1 ден в Ламанш. С оглед броя на френски линейни ветроходи, охпитността н или по-скоро неопитността неа екипажите и техните адмирали това е невъзможно. Дали е така по времето на Луи Х²V? По това време френският флот се развива с много добри темпове и изпреварва английският по количество на корабите. През целия посочен от мен по-горе период са построени според едни 193 линейни кораба, според други 205 линейни кораба във Франция. Английските за същия период наброяват към 165-170. Корабите в двата флота са горе-доли еднакви по-големина и огнева мощ, френските моряци са добре обучени, тях ги командват опитни флотоводци като Турвил, Жан Бар, Дюге Труен.
    Та въпросът ми е възможно ли е било да се спечели по-трайно морско гопсподство от страна на Франция и да се стовари десант в Англия?
    П.В.

    #2
    До 1688, доколкото съм чел отношенията са били приятелски, първо при Чарлз II след това при Джеймс II. След това вече при Уилям Орански на страната на Англия е Нидерландия и положението не е толкова розово за френския флот.

    Comment


      #3
      Аз не съм много навътре с тези неща, но мисля, че французите да бият англичаните по флот е малко преувеличено. А за десант е трудно да се направи, според мен, защото тогава е нямало такива метеролози, те и сегашните са едни, и аз си мисля, че ще е трудно да се уцели подходящото време, а ако се обърка нещо с времето, хиляди войски и техника на дъното на Ламанша. А ако всичко потръгне добре и десанта, залагам на френските сили да бият, все пак ще ги командва Наполеон. А англичаните май са били само африканци, от каменната ера, и индийци.

      Comment


        #4
        Ето линк за френските линейни кораби 1-ви ранг, а вдясно може да проверите и другите рангове какъв състав имат, както и английските кораби от същия период.


        Например след битката при Бийчи хед френският флот има пълно господство в Ламанш. Само инструкциите на Луи Х²V и вероятно донякъде нерешителрността на Турвил помагат на англичаните
        П.В.

        Comment


          #5
          Доколкото си спомням след 1688 французите помагат на сваления Джеймс II да дебаркира, но не в Англия, а в Ирландия.

          Comment


            #6
            С обвяването на неутралитет от Англия през 1674г. Франция навлиза в ерата на най-голямото развитие на морската си мощ. Нейното господството в Средиземно море значителна степен облегчава воденето на сухопътни войни и способства за укрепването на отвъдморската търговия и на колониалното развитие. По това време Луи Х²V се стреми към мирно разширяване на своите граници на север. В притезанията спрямо своите съседи той често се опира на древни феодални привилегии или просто анексира земите, които съгласно клаузите на Нимейгенския договор са предоставени на друга страна, но статутът им не изяснен. Използвайки сила и дипломация, Кралят-слънце успява да присъедини към френската корона в периода 1679-1682г. нови територии. Завладяването на Страсбург на 30 септември 1681г., който по това време е част от Германската империя е приет особено тревожно в цяла Европа.
            Успехите на френския крал, както и неговите огромни амбиции му създават нови врагове, а старите съюзници се дистанцират от него. Шведският крал Карл Х² е оскърбен от гоненията на протестанти и враждебните действия на французите срещу графство дьо Понт и влиза в съюз с италианците. От съюзник на Луи Х²V папата се превръща в негов отявлен враг заради неспазването на Нантския едикт.
            На 9 юли 1686г. е сключено тайно съглашение /Аугсбургски съюз/ между Германската империя, Бранденбург, Швеция, Холандия и Испания, към които скоро се присъединяват повечето германски княжества. Джеймс ²², който наследява крал Чарлз ²² на английския престол провежда ярко изразена прокатолическа политика, която не се нрави на традиционно протестански ориентираното английско население. Опитът му за възстановяване на абсолютизма в Англия по френски маниер претърпява неуспех и го превръща в един от най-непопулярните английски монарси. Луи Х²V знае за стремежа на Уилям Орански да дебаркира в Англия и се възкачи на британския престол. Възползвайки се от възникналите усложнения на източната френска граница на 24 септември 1688г. Кралят-слънце обявява война на Германия /септември 1688г./. Френски войски навлизат в провинция Рейн. Докато Луи Х²V продължа марша си изток, на 30 октомври 1688г. Уилям Орански начело на 500 транспорта с 15 000 войници, прикривани от 31 линейни кораба и 16 фрегати отплава от бреговете на Холандия. На 15 ноември експедицията необезпокоявана дебаркира в Торбей. Крал Джеймс ²² абдикира, а на 21 април 1689 г. Уилям Орански и кралица Мери /дъщеря на Джеймс ²²/ са провъзлгаласени за владетели на Англия. Независимо от опасенията си, че Уилям Орански може да прекоси Ламанша, Джеймс ²² отказва да поиска помощ от френския крал, тъй като разчита на лоялността на своите моряци.
            В началото на т.нар “Пфалцка война” или война на “Аугсбургската лига” кралят на Франция допуска сериозна стратегическа грешка като въпрепятвства флота от активно участие в бойните действия. Вместо да излезе в открито море и да блокира флота на Обединените провинции с цел да задържи претендента за английската корона Уилям Орански там и да не му даде възможност да стигне до британските брегове, Луи Х²V повежда сухопътна война. Тук е времето да разгледаме флотовете на Англия, Франция и Холандия към началото на войната. За разлика от 1672г., когато флотът на мъгливия Албион по право се счита за най-силния в Европа, то 16 години по-късно той е значително отслабен и лишен от способни командири. В резултат на политиката на икономия на материалите чиселността му също е намалена. Към началото на войната на Аугсбургската лига британците разполагат със 100 линейни кораба. От тях девет са 96-100 оръдейни, 11 80-90 оръдейни. Останалите са с 50, 60 и 70 оръдия. Холандците разполагат с 66 кораба от линията. До 1692г. те построяват още 40 линейни кораба и 30 фрегати.
            През 60-те и 70 те години на ХV²² век френският флот е във възход. Щедро финасиран от администрацията на Колбер в течение на няколко десетилетия той достига своето най-голямо могъщество и към 1689 година наброява 120 линейни ветрохода, като по-голяма част от тях са по-големи, по-мощно въоръжени и по-добре екипирани от техните британски и холандски аналози. След смъртта на Колбер през 1683г. мястото е заето от сина му маркиз дьо Сеньоле. При него се забелязва началото на упадъка на флота поради липса на достатъчно финансови средства.
            “Славната революция от 1688г.” в Англия и отслабването на позициите на Стюартите – тясно свързани с френския двор подтиква Луи Х²V да й обяви война. Едновремено с това френското правителство обявява война и на Генералните щати.
            На следващата година вместо да се възползват от чиленото превъзходство на френския флот Луи Х²V се задоволява да изпрати ескадра, която конвоира 8000 корпус начело с Джеймс ²² до Ирландия, където войските му дебаркират. Той е посрещнат възторжено в прокатолически настроената Ирландия. В Шотландия също избухва въстание.
            За да се противопоставят на френските морски и сухопътни сили, Англия и Холандия сключват споразумение, съгласно което Англия се задължава да предостави 5/8, а Генералните щати – 3/8 от обединения флот, който трябва да наброява 80 линейни кораба, 24 фрегати и 12 брандера. Армията на Холандия трябва да бъде готова да екипира 100 000 души, а британската ....едва 40 000 души.
            Първото морско сражение се разразява на 10 май 1689г. в Бантри бей. Френската ескадра, командвана от генерал-лейтенант Шато-Рено /24 линейни кораба, 2 фрегати и 10 брандера/ се сблъсква с английски отряд от 18 линейни кораба, 1 фрегата и 3 малки ветрохода. Независимо, че боят продължава шест часа загубите не са големи – всяка страна губи по един линеен кораб и по около 400 души.
            През зимата на 1689-1690 година Франция полага големи усилия, за да приведе флота си в бойна готовност. Трябва да се признае, че този път планът на Луи Х²V е правилен, тъй като той решава да нападне английския флот при първа възможност, да го унищожи, след това да се разправи с холандците. След като неутрализира двата съюзника неговата цел е да десантира в Англия. Кралят-слънце пропуска обаче, че трябва да използва численото си превъзходство и да отреже Ирландия от Англия, като по този начин блокира изпращането на войските на Уилям ²²² срещу армията на Джеймс ²². Благодарение на енергичните действия на новия британски владетел, войсковите транпорти непрекъснато сноват между западното английско крайбрежие и Ирландия. На 21 юни 1688 г. Уилям Орански застава начело на армада от 288 транспорта, охранявана само от 6 линейни кораба! Тя изиграва решаваща роля в разгрома на войската на Джеймс ²² при Бойон.
            Главните сили на френския флот /70 линейни ветрохода/ закъсняват с екипирането си и са готови едва в края на юни 1690г. Единствените кораби, които французите изпращат в протока Сейнт Джордж са 25 фрегати и няколко линейни кораба, които не успяват да попречат на дебаркирането на английските войски и разгрома на Стюартите.
            На 22 юни флотът на адмирал Ан-Иларион дьо Костентин, граф Турвил в състав от 77 /по други данни 78/ ветрохода, от тях 70 линейни и 20 брандера отплава към английските брегове. На 30 юни британският адмирал Артър Хърбърт, граф Торингтон забелязва приближаващия се противник. Ескадрата му, наброяваща 50 линейни кораба / в това число и 22 нидерландски/ е разположена на котва около остров Уайт – мястото, където съюзническите флотове трябва да се срещнат. Той изобщо не предполга, че френският флот и излязъл от базите си и проявявайки нехайство не отделя стражеви кораби, които да дежурят в западна посока. Британският флотоводец се опитва да вдигне котва, но мъртвият щил го принуждава отно да застане на място. Следващите няколко дни към съюзния флот се присъединяват още 6 английски линейни кораба. На 5 юли по обяд при слаб южен вятър Хърбърт построява флота си в килватерна колона и ляга в бейдевинд. Скоро след това флотът на адмирал Турвил се появява на бойната сцена.
            На състоялия се военен съвет адмирал Хърбърт и лейтентант-адмирал Корнелис Евертсен взимат решение да не влизат в бой с превъзхождащите ги френски сили, а да се оттеглят на изток. Тяхната цел е да се съединят разпръснатите на юг англо-холандски ескадри. Отварям скоба да кажа, че през зимата на 1689-90г. 25 линейни кораба /включително 9 холандски/ оперират край бреговете на Испания. 15 ветрохода от линията под командването на адмирал Килигрю и вицеадмирал Алмонд се съсредоточават край Кадис. Оттам те се отправят за Плимът, където под прикритието на корабната артилерия достигат 200 транспорта. Този значителен отряд, на който толкова много разчитат Евертсен и Хърбърт остава откъснат от основните сили на флота.
            Адмирал Хърбърт избира за база на флота устието на река Темза. То е подходящо за котвена стоянка, тъй като позволява флотът на съюзниците да нападне изненадващо крайцеруващия в морето противник. Слабият вятър и умелото използване на приливите и отливите позволява на британско-холандските отряди да избегнат сближение с французите.
            Политическото полжение в Англия по това време е критично. Демонстрациите на якобитите се проявяват все по-открито, Ирландия все още е бунтовно настроена, а парламентът не е получил никакви вести за благоприятен развой на войната от заминалият в Ерин Уилям ²²². Кралица Мери, която е регент докато съпругът й отсъства заповядва на адмирал Хърбърт да действа агресивно и нападне френския флот при първия благоприятен вятър.
            В 9 часа сутринта на 10 юли 1690г. при североизточен вятър противниковите флотове се построяват в килватерна колона с курс северозапад. Към началото на боя френският флот разполага със 70 линейни кораба /50-110 оръдейни/ и 18 брандера. Общият брой на оръдията е 4600, а личният състав наброява 28 000 души. Числеността на фрегатите не може да бъде определена с точност, но по всяка вероятност са около 8. Френската ескадра е разделена на три части. Авангардът се командва от вицеадмирал Шато-Рено. Флагът му е издигнат на мощния 110 оръдеен кораб Dauphin Royal. Ариергардът се води от вицеадмирал Виктор д’Естре на 84 оръдейния Grand. Кордебаталията се намира под ръководството на адмирал Турвил. Негов флагман е 104 оръдейния Soleil Royal – един от най-мощните и красиви линейни ветроходи по това време. Негови помощници са командирите на ескадри Немон, намиращ се на 80 оръдейния Souverin, Лапорт на Tonnant с 80 оръдия и шавелие Котльон на Saint Philippe с 84 оръдия. Последните седем линейни ветрохода от кордебаталията се водят от вицеадмирал д’Амфервил на 86 оръдейния Magnifique. Само 12 от корабите на Турвил носят 70 и повече оръдия.
            Съюзният флот наброява 56 линейни кораба /според френски данни 60/ и 11 брандера с общо 3850 оръдия и 23 000 души екипаж. Авангардът се ръководи от адмирал-лейтенант Корнелис Евертсен на 74 оръдейния Hollandia. Негов младши флагман е вицеадмирал Каленбург /флагман Wesfriesland 82 оръдия/. Центърът се намира под командването на адмирал Хърбърт, който плава на 100 оръдейния Royal Sovereign. Ескадрени командири са сър Джон Ашби /Sandwich 90 оръдия/ и Джордж Рук /Duchess, 90 оръдия/. Ариергаръдт се води от вицеадмирал Ролф Делавал на 90 оръдейния Saint Andrew. От холандските ветроходи само 6 носят повече от 70 оръдия. Торингтън с центъра има 15 линейни кораба с повече от 70 оръдия, а ариергардът разполага с 9 такива единици. Всички адмирали с изключения на холандския се намират на най-силните линейни кораби, макар че не всички имат поддръжка на втория по сила кораб от своите отряди.
            В изпълнение на заповедите на кралица Мери, адмирал Хърбърт построява флота си в килватерна колона, след което възползвайки се от благоприятната си наветрена позиция се спуска към френската линия, която го очаква със свити марсели на десен халс с курс северозапад.
            Първи в бой влиза холандския авангард. Маневрирането е тромаво, което показва липсата на съвместни маневри между британския и холандския лотове. Адмирал Евертесен напада френският авангард, но вместо да разпредели корабите си равномерно по дължината на френската линия, той ги съсредоточава върху центъра и ариергарда. Маневрата принуждава холандския авангард да встъпи в бой с челото на френския център. Тази грешка остава челните френски кораби необстреляни. Техния командир адмирал Шато-Рено не ги оставя дълго време в ролята на безучастни зрители. Той заповядва на първите шест кораба – Fier 80, Fort 68, Maure 52, Eclatant 60, Conquerant 86 и Courtisan 64 да извършат поворот на 180 градуса. Френският авангард завързва бой с холандците от другия борд и ги поставя между два огъня. Докато нидерландците продължават артилерийски двубой с флота на Турвил, Хърбърт бавно сближава английския център и ариергард с френската колона. По-късно при разпита му в Камарата на общините той заявява, че се е забавил с оказването на помощ на адмирал Евертесен, тъй като се е страхувал превъзхождащият го противник да не го обкръжи. Затова британският флотоводец напада тиловия отряд на френския център, командван от вицеадмирал д’Амфервил. До момента на пристигане на английските отряди и влизането им в боен контакт с французите изминават два часа, през които Шато-Рено и холандците водят ожесточен артилерийски дуел. Дори тогава адмирал Хърбърт продължава да поддържа далчена дистанция и да води бегъл огън. Междувременно английският ариергард подобно на холандския авангард влиза в бой от къса дистанция. Един от изобретателите на линейната тактика Павел Хост обяснява маневрата на съюзниците с това, че адмирал Хърбърт се е стремял да нападне френския арирегард. За тази цел той сближава центъра си към ариергарда на французите и се държи в наветрена позиция на разстояние оръдеен изстрел, за да им попречи да преминат на друг халс и да поставят ариергарда между два огъня. Ако това е бил плана на английския командващ, той макар и целесъобразен е грешно изработен в детайлите, тъй като при това маневриране се образува голяма пролука между центъра и авангарда. Може да се допусне, че адмиралът, който вследствие на малобройността на флота си не може да се развърне в такава дъга линия както противника като не трябва да позволява крайните кораби на неговия флот да бъдат обходени, а флотът му – поставен между два огъня. Той трябва да се стреми към тази цел, без да оставя значителни пролуки в линията си, през които французите могат да насочат част от ескадрите си и да обкръжат конфедералния флот. Френският флот е извит в лека дъга и навлизането в центъра й може да бъде много опасно за английската колона. Забелязвайки, че пролуката между кордебаталията и холандския център се увеличава адмирал Джон Ашби тръгва на сближение с холандците. Скоро към него се присъединява и Торингтън с Червената ескадра /ариергард/. По същото време Делевал продължава да води ожесточен бой с централния и тиловия отряд на френския арирегард.
            Усещайки настъпилото колебание сред съюзния флот, адмирал Турвил преценява, че може да отслаби центъра си и да подсили атаката върху корабите на Евертсен. Моментът е особено благоприятен, тъй като френските кораби са отблъснали нападението на британския център. Френският авангард излиза пред челния холандски ветроход, след което го обхожда от наветрената страна. Турвил следва аванграда на адмирал Шато-Рено начело на първа и втора дивизия линейни кораби от центъра. От разстояние 60 кабелта французите заобикалят нидерландските кораби и ги поставят между два огъня. Независимо, че са от кръстосания огън и тежки загуби холандците се сражават смело. Адмирал Хърбърт не предприема никакви действия да им се притече на помощ. Той не преценява критичността на положението им. След битката поради своята пасивност той е обвинен в страхливост, некомпетентност и дори предателство!
            Положението в авангарда на конфедералния флот е особено сериозно. Голяма част от холандските линейни кораби са повредени. Два са обкържени от 4 френски линейни кораба. Отрядът на Ашби също претърпява чувствителни загуби сред личиня състав.
            По обед вятърът стихва, киливатерните колони се объркват и на настъпва безразборен бой от къса дистанция /melee/. Турвил заповядва да се спуснат лодки и да започнат да буксират линейните кораби към подходяща огнева позиция. Съюзниците разгадават намеренията му и спускат котва, като свиват ветрилата. Преди Турвил да успее да изпълни замисъла си, отливът в югозападна посока го отнася на 4 мили разстояние, което не дава възможност да се влезе в повторен боен контакт със съюзната ескадра. Незапознатите с местните течения французите не успяват да спуснат котва навреме и битката е преустановена.
            Сражението продължава 8 часа. В седем чака вечерта Евретсен вдига котва по време на щила и предприема всички възможни мерки да отбуксира корабите си на изток. С появата на първите признаци на прилива французите започват преследване. Холандският авангард претърпява най-тежки загуби. От 22 линейни ветрохода само три се оказват в състояние да водят бой, останалите са сериозно повредени, с изстрелян боезапас или без мачти. На 11 юли холандците унищожават два от линейните си кораби, останали без мачти, които най-много забавят отстъплението. Адмирал Евертсен изпраща съобщение до адмирал Хърбърт да му бъдат изпратени кораби, които да помогнат при буксирането на повредените съдове, но британският адмирал се ограничава с изпращането на няколко фрегати. Те са отблъснати от огъня на французите. Преследването продължава пет дни. По време на отстъплението Евертесн за лично отива при адмирал Хърбърт за помощ, но усилията са напразни.
            На 12 юли задухва силен източен вятър, който затруднава лавирането. Вместо да заповяда общо преследване и всеки негов кораб да атакува противника според възможностите си, Турвил държи флота си в килватерна колона, като намалява скоростта на ескадрите по тази на най-бавните ветроходи. Напред е изпратен отряд фрегати, които успяват да повередят тежко още два холандски трипалубни линейни кораба. Привечер настъпва безветрие и нидерланските моряци успяват да изтеглят двата изранени ветрохода. През нощта обаче потъва още един линеен ветроход на Обединените пронинции. На 13 юли четири холандски линейни кораба са принудени да се изхвърлят на брега край Рей. От тях три включително и един брандер са изгорени, а четвъртият /на него са убити 40-50 души от екипажа, ранени 90 и е загубил е две мачти/ е спасен от смелия си командир. Той засяда на плитчина, а оръдията са снети и посторена брегова батарея, която отблъсква френскит атаки. По-късно той успява да кораба си и да го закара в Нидерландия. Пожертвайки най-тежко повредените кораби холандците увеличават скоростта на ескадрата си и достигат безпрепятствено до Даунс. На 18 юли те влизат заедно с английските кораби в Темза, където опасяващият се от преследване британски флотоводец заповядва да се снемат всички буйове и шамандури, указващи фарватера на реката.
            Акостирането на разбития флот в Нор предизивква буря от негодувание. Населението на Лондон с тревога очаква ежечасно десант на французите. За да се успокои общественото мнение адмирал Хърбърт е даден на военен съд. При известието за победата на крал Уилям ²²² при Бойон той е оправдан. През 1718г. той отново става известен на английската общественост – този път като победител в морската битка при нос Песаро.
            Турвил не се стреми към десант на Британските острови. На 15 юли той се отказва от преследването и взема курс на запад към Торбей, където се съединява с френския галерен флот. Той десантира там, опустошава крайбрежите и унищожава няколко каботажни съда. Това са резултатите на победата при Бийчи Хед, която дава на Луи Х²V неограничено господство над Ла Манш и английските води за няколко месеца, време, което Наполеон ² счита за достатъчно за десантиране в Англия!
            По английски данни съюзниците губят 8 линейни кораба, по френски – 16. Всъщност броят на потопените и изгорени кораби е по средата – 12 линейни ветрохода – холандските Wapen von Utrecht 64 оръдия, Tholen 60 оръдия, Agatha 50 оръдия, Friesland 64 оръдия, Elswout 50 оръдия, Reigersbergen 74 оръдия, Gekroonde Burg 62 оръдия, Zeelandia 46 оръдия, Castricum 52 оръдия, Noorderkwartier 72 оръдия, Maagd van Ehkhuizen 72 оръдия. Английските загуби възлизат на един ветроход – 70 оръдейният Anne.
            При разглеждане на сражението при Бийчи Хед особено ясно проличава уязвимостта на атакуващия противник, който плава в наветрена позиция. Приближаващият се съюзен авангард и ариергард понасят чувствителни загуби. Още в началото на боя адмирал Хърбърт допуска тактическа грешка като не се притича на помощ на авангарда си. Тук трябва да се има предвид, че британският флотоводец се е ръководил от желанието, оставайки в наветрена позиция да не позволи авагардът и ариергарда да бъдат заобиколени и поставени между два огъня. Убеждавайки се, че адмирал Хърбърт няма нмерение да влезе в бой с френския център, Турвил спокойно изчакава удобния момент за атака, като същевременно изпраща подкрепления на своя авангард. Адмирал Шато-Рено успява с умела маневра да постави корабите на Евертесен между два огъня и едва не ги унищожава.
            Единствената грешка, която допуска Турвил е, че не преследва енергично противника, а така също и че не развива резултатите на тази най-голяма френска морска победа. По този начин Франция пропуска възможността да стовари десант в Англия при наличието на морско господство и отсъствието на британския владетел.
            П.В.

            Comment


              #7
              Здравейте!
              Не си спомням точно, но учителят ми по технология заяви веднъж, преди около 100 години, че морското превъзходство на англичаните е благодарение на германците.
              На времето когато върху корабите са слагали тромави сухоземни оръдия, немците(прусите) са разработили метална сплав, благодарение на която оръдията им значително са по леки и устойчиви от тези които до тогава са се използвали. Англичаните някакси се докопват дао тази технология и я присвояват. Така техните артилеристи могат за дадено време много повече изтрела да дадат и това ново оръдие бие 2-3 пъти по-далеко. И още нещо каза. С този тип оръдие пожело да се среля и на долу, така артилеристите можели така да стрелят, че гюлето да подскача върху повърхноста на водата и така да действа като торпедо.
              До тогава с оръдиятя са среляли предимно върху мачтите, платната и кормилото за да спрат противника.

              Comment


                #8
                те оръдията си стрелят на една и съща дистанция, но през 80-те години на 18 век вместо фитили в задната част се слагат кремъчни ударници, което повишава скорострелността на английските кораби - 1 залп -70-90 кесунди, докато при французите залповият такт е веднъж на 3 мин, а при испанците веднъж на 5 мин.
                Принципно тактиката за морски бой от тази епоха се дели на такава за стрелба по корпуса - тоест да се унищожи вражеския кораб и да се извадят от строя оръдията или по рангоута и такелажа - да се обездвижи.
                Но гюлетата много трудно могат да изпълнят ролята на торпед, тъй като тое пълно с много взривно вещество, а гюлетата са плътни железни кълба
                П.В.

                Comment


                  #9
                  Някъде по това време не се ли появяваха брандскугелите и скрепените с верига гюлета. Първите бяха пълни с барут и запалителна смес, а вторите имаха огромен ефект по такелажа и платната.

                  Comment


                    #10
                    ето малко линкове



                    Брандскугели има, макар и несъвършенни, но двойни гюлета, книпели и т.н - няма - само картеми плътни гюлета, понякога недобре направени и се пръскат при удар в корпуса
                    П.В.

                    Comment


                      #11
                      да добавя още един линк
                      П.В.

                      Comment


                        #12
                        Адмирал Шато Рено не беше ли същия, на когото англичаните по-късно бяха унищожили флота във Виго?

                        Comment


                          #13
                          В каква връзка го казваш?
                          П.В.

                          Comment


                            #14
                            През 1702г. ескадра от 23 линейни кораба под командването на Шато Рено ескортира 19 испански галеона, натоварени с богатства от Нова Испания. Но вместо в Кадис отиват във Виго, където са блокирани от англо-холандците и повечето кораби са потопени заедно със златото. Та мисълта ми е как иначе прославения френски адмирал, ако е същия, допуска това.

                            Comment

                            Working...
                            X