Съобщение

Collapse
No announcement yet.

БЪЛГАРСКОТО УЧЕБНО ДЕЛО В БЕЛОМОРИЕТО (1941-1944 г.)

Collapse
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    БЪЛГАРСКОТО УЧЕБНО ДЕЛО В БЕЛОМОРИЕТО (1941-1944 г.)

    БЪЛГАРСКОТО УЧЕБНО ДЕЛО В БЕЛОМОРИЕТО (1941-1944 г.)

    Съдържание:
    1. Възвръщане на Беломорието към България (април-юни 1941 г.)
    2. Българското образование в Беломорска област през 1941-1942 учебна година
    3. Българското образование в Беломорска област през 1942-1943 учебна година
    4. Българското образование в Беломорска област през 1943-1944 учебна година
    Заключение
    Използвана литература и документи

    1. Възвръщане на Беломорието към България (април-юни 1941 г.)
    Беломорска област е загубена за България с подписване на Ньойския договор на 27 ноември 1919 г. Българските правителства в медувоенния период неизменно следват политика на мирна ревизия на клаузите на Ньойския договор, включително и решението за Беломорието. Със започване на Втората световна война се увеличават
    Въпросът за връщането на Беломорието съвпада с германските интереси в Гърция през пролетта на 1941 г. С оглед подготвяне на изпълнението на плана „Барбароса” за германско нападение над СССР трябва да бъде изпълнена операция „Марита” за чччкапитулация на Гърция. За целта е необходимо присъединяване на България към Тристранния пакт. Това става факт на 1 март 1941 г. От 6 до 27 април германските войски овладяват Гърция, като преминават през българска територия. Българското правителство и цар Борис ²²² съумяват да не допуснат български войски да участват в агресията, но приемат България да участва в административното управление на земи населени с българско население.
    При навлизане на частите на Втора българска армия в Беломорието на 20 април с.г. те са посрещнати с радост от малобройното българско население. Окончателното и пълно заемане на областта продължава до 28 май. Българските граници в областта започват от връх Тумба на Беласица, взема югоизточна посока, минава по южния бряг на Будковското езеро и върви по р. Струма. Морската граница започва от устието на р. Струма до точка, отстояща на 5 км източно от Дедеагач, като включва двата острова Самотраки и Тасос. При тези граници присъединените територии възлизат на 12990 кв. км с население около 650 000 души от няколко народности, живеещи в 840 населени места в 116 общини. Новоучредената Беломорска област с център гр. Ксанти включва 11 околии: Дедеагачка, Гюмюрджинска, Ксантийска, Саръшабанска, Кавалска, Драмска, Серска, Демирхисарска, Зиляховска, Правишка и Тасоска. Създадени са необходимите различни областни и околийски дирекции и служби.
    През пролетта на 1941 г. беломорските земи са върнати към българската държава. В следващите години българската държава провежда политика за цялостно развитие на областта, имайки се впредвид, че това най-изостаналата част в Кралство Гърция. Не е инвестирано, а само са извличани суровини. Не са влагани средства за развитие на селското стопанство. Крайно незадоволителна е шосейната мрежа, а жп мрежата е в окаяно състояние. Няма канализация и водопроводи за питейна вода. Българското население е полуграмотно в основната си част.

    2. Българското образование в Беломорска област през 1941-1942 учебна година
    Правителството се На 1 юни 1941 г. е създадена Областна училищна инспекция и подведомствените и околийски училищни инспекции. Те освен, че подготвят училищата за новата учебна година, извършват преброяване на населението. Резултатите от последното се използват при уточняване на броя на подлежащите на обучение деца. Преброяването през юли 1941 г. показва, че общият брой на населението е 649419 души, от които българи християни са 43751 (от тях 38611 са от източно македонските земи, а 5140 в околиите на Западна Тракия), българомохамеданите в Западна Тракия – 6138 души.
    В областта са обособени 6 учебни околии: Дедеагачка, Гюмюрджинска, Кавалска, Ксантийска, Драмска и Серска, които намаляват но четири през февруари 1942 г. Образователната система, която се въвежда в областта се различава от тази в останалите части на страната. С образованието се цели укрепване на българското национално съзнание сред местните българи и разширяване на владеенето на официалния книжовен български език. Затова образователната система, която се въвежда в областта се различава от тази в останалите части на Царството.
    Една от първите грижи на Областната УИ е да уточни и точният брой на децата, подлежащи на задължително обучение, разпределени по етнически групи. Децата на българите християни и българите мохамедани са обединени в една група. ОУИ предлага на МНП народни училища да се откриват само в онези селища, в които има необходимият брой деца от български произход, деца от смесени бракове на българи, деца на българи гъркомани, арменчета. Децата от друг етнически произход са извън обсега на ОУИ. Така според разчетите на задължително обучение подлежат 12039 деца – 11429 от които са от български произход, 424 арменчета, 186 от друг произход. Към края на месец септември 1941 г. е уточнен точният брой на децата, подлежащи на задължително образование и се оформя учителският щат в окончателния му вид. Така се откриват 136 първоначални училища с 259 учители, и 27 прогимназиални училища с 60 учители. По-късно, по време на учебната година, са извършени промени, с които броят на първоначалните училища е увеличен до 140 с 300 учители, а прогимназиите са намалени на 25 с 55 учители. Открита е и една детска градина в Гюмюрджина. Средно образование се получава в две гимназии – в Гюмюрджина и Ксанти и в гимназиалния клон в Дедеагач.
    По отношение образованието на малцинствата в Беломорска област се следва утвърдената в страната практика, а именно малцинствените общности да издържат свои частни училища. Добри образователни успехи има арменската общност, която открива и издържа две детски градини и четири първоначални училища, в които 12 учители, от които 8 са арменци и четирима българи, учат 226 ученици. От децата арменчета никое не остава извън училище, защото арменците държат особено много на образованието и там, където няма арменско училище, родителите изпращат децата си в български училища. На другия полюс е образованието на турското малцинство. По-голяма част от турчетата остават извън училище, а посещаващите са само 514 деца, а в резултат на турската пропаганда и фантизъм, в българските училища не постъпва нито едно турче. Турските учители по степен на образованост са под всякаква критика. Обикновено са нискообразовани и само двама са със средно образование, а в учебните стаи липсват най-необходимите и елементарни пособия и учебници.
    Политиката на българското правителство има за цел учебното дело да закрепи народностното чувство на българите в областта. Затова учителите се оказват важен фактор, развиващ огромна училищна и извънучилищна дейност. В началото на годината ученици от всички класове започват с часове за овладяване на българския език. До зимната ваканция учениците от горните класове и отделения достигат задоволително овладяване на български език, българска история и география, и след ваканцията продължават обучението си по редовната програма. В края на учебната година в народните първоначални училища остават 8900 деца, а в народните прогимназии 1204, или общо 10104 деца. Необхванати остават около 13% от децата с български произход и това са българомохамедански деца от отдалечените махали, в които не са открити училища. В центъра на извънучилищната дейност на учителите заемат читалищата, които са основани във всички по-големи селища. Учителите провеждат до април 1942 г. и в почти всички български села вечерни и празнични училища за ограмотяване на възрастните българи. Създадени са училищни библиотеки и подвижни околийски учителски библиотеки.
    С присъединяването на Беломорието българското правителство възлага на образованието големи надежди за укрепване на самосъзнанието на местните българи, много от които са подложени на влиянието на гърцизма и сърбизма, а помаците- на турския фанатизъм. Важна задача, с оглед на малобройността на българите, под 10% от населението, която изисква и отделянето на значими финансови средства. За да бъде реализирана задачата и да се постигне демографски баланс, понеже България не разполага с готови компактни колонистки маси, се цели изселване на гръцките колонисти и да се възстанови демографската картина от 1919 г. На 20 юни 1944 г. е обнародван „Закон за вътрешно преселване и заселване”, а на 24 октомври с.г. „Наредба за земеделско-стопанско заселване в Беломорието” , с които се уточнява редът за заселване и оземляване на българското население. През цялата 1942 г. българските заселници възлизат на 8768 семейства с общо 37758 души.


    3.Българското образование в Беломорска област през 1942/1943 учебна година

    Една от целите за учебната година е подобряване на училищния сграден фонд. Областната училищна инспекция групира училищата в три пояса – полски, подбалкански и планински. Училищните сгради в първите са в по-добро състояние, докато в подбалканските повечето са почти негодни, а в планинските села сградите са негодни и нехигиенични. За подобряване на училищните сгради само през тази учебна година правителството отпуска 4337000 лева.
    За учебната 1942-1943 г. са открити нови три първоначални училища и три прогимназии. С тях към декември 1942 г. в областта има български 6 детски градини, 200 първоначални училища, 34 прогимназии и 6 гимназии(в Гюмюрджина, Ксанти, Дедеагач, Драма, Кавала и Сяр, в които се обучават 1132 ученици). В тях преподават 555 първоначални учители, 81 прогимназиални и 56 гимназиални учители.
    В резултат на фанатизма, упражняван от ходжите, българомохамеданите се въздържат да пращат децата си редовно на училище. Това налага учителите в българомохамеданските села да оказват съдействие на патриотичната организация „Родина” при създаване и действие на клонове сред тези българи. В това отношение се постигат и неочаквани резултати във възстановяване и приемане на български имена, отхвърляне на фереджетата от жените и на фесовете от мъжете. При преброяване на населението през пролетта на 1943 г. четирикратно нараства броят на декларираното помашко население с българско съзнание.
    Усилена дейност развиват читалищата, които до март 1943 г. с изградените към тях театрални състави изнасят над 80 представления. Най-големи успехи има аматьорската трупа към читалището в Гюмюрджина под ръководството на Никола Попов.
    След Драмското въстание и след неуспехите на хитлеровите армии по фронтовете, се повишава духът на гръцкото население и веднага броят на гърчетата, посещаващи български училища намалява наполовина. Поради това Областната училищна инспекция решава през следващата учебна година в българските училища да се приемат деца гърчета само в първо отделение, и то само на тези родители, които са декларирали българско поданство. Подкрепа и сътрудничество на българските власти и бълг. Училища оказва Българската православна църква, която в Беломорието установява две епархии: Маронийска и Драмска с общо 423 църкви и 211 параклиси.
    В тази обстановка през 1943 г. е извършено ново преброяване на населението. Общо населението в областта е 616632 души (българи християни – 101538, българомохамедани – 27552, гърци – 415444, турци – 69145, арменци – 5853, цигани – 5797, други – 12751). Ако се сравнят двете преброявания рез 1941 и 1943 г. се вижда, че общо населението е намаляло с 11399 души, в същото време българите се увеличават с 57787 души, а гърците в резултат на изселвания намаляват с 46387 души.
    Разгледаният период есента на 1942-лятото на 1943 г. е характерен с широка дейност на българското правителство за всестранно развитие на областта. От дейността на българските власти в културната област, се вижда, че те се отнасят към областта, като към неразделна част от страната, в която са инвестирани големи средства, очертали перспективите за развитието на областта и ускореното и интегриране с останалата част от страната.


    4. Българското образование в Беломорска област през 1943-1944 учебна година

    През лятото на 1943 г. германското командване прави опити да ангажира все повече българските войски в отбраната на Беломорието. Поради тази причина и български военни части от 7-ма пехотна дивизия се разполагат западно от река Струма, т.е. извън Беломорска област, в обсега на окупация на германските земи. Тази дивизия, подсилена с други части, прераства във ²²-ри корпус със Заповед на министъра на войната ¹²V-М 811/5 ноември 1943 г. Този корпус, с щаб в гр. Драма поема охраната на беломорския бряг от Дедеагач до нос Епаноми, източно от Солун.
    На 10 януари 1944 г. Министерски съвет взема решение за преустановяване на учебните занятия до края на учебната година във всички училища в Царство България. Специално за Беломорието, това решение има негативни последствия, най-малкото защото “засилва още повече духа на гръцкото население и на това с турцизирано съзнание”. Вече е прекратен и притокът на български заселници, защото няма желаещи. Най-голямо влияние за повишаване на духа на гръцкото население оказва съпротивителната борба на гръцката освободителна армия ЕЛАС.
    Периодът декември 1943 – май 1944 г. е характерен за българското военнополитическо присъствие в Беломорието с това, че българските войски достигат най-голямата си численост в района. Въпреки това и имайки в предвид отстъплението на германските войски по фронтовете, българското правителство търси възможности за промяна на външната политика. В края на август 1944 г. то полага дипломатически усилия да сключи примирие със САЩ и Великобритания, и да предотврати навлизането на Червената армия в България. На 29 август Генералният щаб разпорежда на българските части на гръцка територия да се изтеглят източно от река Струма, в района на Сяр-Демир хисар. Съображенията са, че тази територия е наша, българска, а не окупационна.
    Събитията в началто на м. септември се развиват крайно динамично. С решение на новото правителство, това на Константин Муравиев, на 5 септември българските части вече са се прибрали на българска територия. Същият ден военният министър ген. Маринов заповядва обезоръжаване на германските части на българска територия, след като СССР прекъсва дипломатическите отношения с България. Към този момент германците вече изтеглят войските и имуществото си от района на Беломорието и ги съсредоточават във Вардарска Македония. България преориентира още веднъж външната си политика, този път след преврата на 9 септември, и в състава на ²²² Украински фронт продължава войната, но този път срещу Германия.
    Изтегляйки се от Беломорието в късното лято на 1944 г., де факто България слага край и на образователната си политика в областта. В наново затворените български училища престава да звучи българска реч. Чак и до днес!


    ЗАКЛЮЧЕНИЕ

    Въпросът за излаз на Беломорието е водещ в българската външна политика през есента и зимата на 1940-1941 г. Стремейки се да решат националните и териториални въпрси, премиерът Богдан Филов и Цар Борис ²²² не допускат пряко участие на българската армия в агресията срещу Гърция. С присъединяването на Беломорието, Македония и Западните покрайнини, българските управляващи смятат, че са постигнали заветната си цел – освобождение и обединение на всички българи. При така създалата се ситуация са създадени благоприятни условия за ускореното интегриране на “новите земи” към “Стара България”. В Беломорието положението е най-критично, защото в междувоенния период гръцкото правителство не е провеждало никакви реформи и модернизации, и тази област е най-изостаналата в цяла Гърция. Другият проблем е националният – тук българският етнически елемент е много слаб, и в цифрово изражение, и по отношение на идентификация. Затова на българското образование в областта се възлагат големи надежди. Надеждите донякъде са оправдани, но не напълно, защото времето от 1941 до 1944 г. се оказва недостатъчно.


    Литература:
    Батаклиев, И. Беломорието – минало, настояще и бъдеще. София, 1942.
    Батаклиев, И. Географски връзки между България и Беломорието. В: Беломорски преглед.С., 1942, ¹1.
    Георгиев, В. Развитие на политическата система в България 1918-1944 г. В: България 1300. Том ². С., 1981.
    Йончев, Д. България и Беломорието (октомври 1940 – 9 септември 1944 г.). В: Военнополитически аспекти. С., 1993.
    Маждраков, П. Беломорска Тракия. С., 1942.
    Седлов, А. Мисли за побългаряването на Беломорието. В: Българска военна мисъл, 1942, ¹1-2.
    Сирков, Д. Външната политика на България 1938-1941. С., 1979.
    Тошев, А. Из Беломорието и Македония. С., 1941.
    Тошкова, В. България и Третият Райх 1941-1944 (Политически отношения). С., 1975.
    Яранов, Д. Българското Беломорие като географско понятие. В: Беломорски преглед. С., 1942, ¹1.
    Segovez

    #2
    Какво точно означава възвръщане. За първи път го срещам този термин. Може би имаш пред вид окупация.

    Comment


      #3
      stavros написа
      Какво точно означава възвръщане. За първи път го срещам този термин. Може би имаш пред вид окупация.
      Има предвид завръщане. Тези територии са били под българско управление за периода 1913-1918.
      We don't see things as they are, we see them as we are
      ---Anais Nin----

      Comment

      Working...
      X