Реших да отворя една тема за Втората Жечпосполита. Особено силно ме заинтиргува личността на полския национален герой Йозеф Пилсудски. Доста противоречива личност... Идеята е с тази тема да обсъдим новата история на Жечпосполита.
Животът на Йозеф Пилсудски e достоен за приключенски роман. Роден е на 5 декември 1867 край Вилно в семейството на дребни шляхти. На 18 години става член на Полската социалистическа партия. Вярва, че полската независимост може да бъде постигната с терористични действия. По тази причина година по-късно участва в подготовката на атентата срещу руския император Александър Трети. Йозеф Пилсудски е човекът, който доставя взривните материали. Бомбата е хвърлена от руския терорист Александър Улянов /брат на Ленин/. След атентата Йозеф Пилсудски е заточен в Сибир. Прекарва там 5 години.
През 1900 г отново има неприятности с руската тайна полиция. Попада във варшавския затвор. За да се измъкне от тъмницата, симулира, че е психично болен. По тази причина е преместен в болницата Св. Никлой Чудотворец в Санкт Петербург . Там е охраняван от десетки полицаи и цивилни агенти. Бягството му от болницата се превръща в медийна сензация. Следващите 5 години живее в нелегалност има тайни квартири в Ревел, Рига и Киев. Забавното е, че докато се укрива от руската полиция, издава нелегалния вестник Работник . Прави от него интересно четиво изданието достига рекордния тираж от 100 хиляди екземпляра.
Пилсудски е горда и бунтовна натура. Социалистическите му идеи са неразривно свързани с идеята за полската независимост. През 1904 година създава терористични отряди, наричани боювки , целта на които е саботаж и диверсия. Избухването на руско-японската война през същата година предизвиква нови брожения в Жечпосполита. Унизителните руски поражения, правят поляците щастливи, но предизвикват и безпокойство, тъй като хиляди техни сънародници, извикани в армията, загиват в Далечния изток.
През 1904 г. година Пилсудски заминава за Токио с надеждата да ангажира японското правителство с решаването на полския въпрос. Предложенията на Пилсудски са, меко казано, екзотични , но доказват неговата решимост с всички възможни средства да постигне възстановяването на Жечпосполита. В Токио той предлага създаването на полски легион от руски пленници с полски произход и декларира, че в Полша ще избухне партизанска война, която ще нанесе вреди на руските военни части. В замяна на това Пилсудски иска в мирните преговори японците да включат създаването на независима полска държава. В крайна сметка, по различни причини плановете на Пилсудски пропадат и той се връща в родината.
На 13 октомври 1904 г. Полската социалистическа партия организира масова анти-военна демонстрация срещу планираната мобилизация на поляци за руската армия. Когато полицията започва да стреля по тълпата, отрядите на Пилсудски отговарят с огън.
След революционните събития от 1904-05 година Пилсудски застава начело на едното крило на паритята, която през 1907 г. окончателно се разделя на два лагера. Пилсудски и привърженициге му настояват за въоръжена борба срещу руските окупатори. През 1906 г. в Краков е създаден паравоенен център за обучение на кадри. Само за година членовете на основаната от Пилсудски Бойна организация достигат 750 души, действащи на малки отряди от по петима бойци на цялата територия на руската висленска провинция. Според първоначалната идея, те трябва да станат гръбнака на бъдещата нацонално-освободителна армия.
За по-малко от 12 месеца бойците на Пилсудски убиват или раняват повече от 100 царски служители и извършват множество нападения срещу затвори, данъчни бюра и пощенски влакове. Най-известно е нападението срещу силно охранявания влак, който превозва в Русия парите от събраните в Полша данъци.Атаката е извършена през 1908 година край гара Бездне. Тя е лично ръководена от Пилсудски.
Интересна подробност е, че автрийските власти в Галиция дават съгласието за създаването на спортни клубове, в които поляците преминават начално военно обучение. През 1912 г. Пилсудски ги организира изцяло на военен принцип и през 1914 г вече разполага с 12 хиляди готови за бой мъже. За най-голям враг на Полша той смята Русия, а централните държави възприема като крила, под чиято закрила може да започне своите действия.
На 2 август 1914 г първият патрул от кавалерията на Пилсудски преминава границата на Галиция. Полските национални войски извършват поход в тила на руснаците и достигат до Варшава. След няколко тежки сражения, са принудени да се оттеглят.
На 27 август Австро-Унгария дава съгласие за формиране на два полски легиона със свои мундири и знамена. Тяхната обща численост достига 20 хиляди души. Пилсудски е уважаван и обичан от войниците си, които го наричат просто Коменданта .
От тук нататък фактите от историята са по-известни: Пилсудски е мозъка на полската независимост през 1918 г; той е и авторът на чудото край Висла , когато на 15 август 1920 г извършва смела обходна атака в тила на настъпващите към Варшава дивизии на Червената армия /край полската столица те претърпяват жесток разгром и съветите са принудени да започнат мирни преговори с Жечпосполита/; след полската независимост Пилсудски се оттегля от политическия живот с военното звание маршал , но през 1926 г разочарован от неспособността на партийната парламентарна система да управлява качествено страната, организира военен преврат /за 8 години от 1918 до 1926 г в новата Жечпосполита се сменят 14 правителства/; умира през 1935 г. Интересна подробност е, че през 1934 г договаря с Франция превантивна атака срещу Германия /заради намеренията на нацистите да ревизират границите от 1918г/ Акцията се проваля в последния момент, тъй като Хитлер предлага сключването на 10-годишен договор за ненападение с Полша /само 5 години по-късно ситуацията е вече коренно променена/.
Животът на Йозеф Пилсудски e достоен за приключенски роман. Роден е на 5 декември 1867 край Вилно в семейството на дребни шляхти. На 18 години става член на Полската социалистическа партия. Вярва, че полската независимост може да бъде постигната с терористични действия. По тази причина година по-късно участва в подготовката на атентата срещу руския император Александър Трети. Йозеф Пилсудски е човекът, който доставя взривните материали. Бомбата е хвърлена от руския терорист Александър Улянов /брат на Ленин/. След атентата Йозеф Пилсудски е заточен в Сибир. Прекарва там 5 години.
През 1900 г отново има неприятности с руската тайна полиция. Попада във варшавския затвор. За да се измъкне от тъмницата, симулира, че е психично болен. По тази причина е преместен в болницата Св. Никлой Чудотворец в Санкт Петербург . Там е охраняван от десетки полицаи и цивилни агенти. Бягството му от болницата се превръща в медийна сензация. Следващите 5 години живее в нелегалност има тайни квартири в Ревел, Рига и Киев. Забавното е, че докато се укрива от руската полиция, издава нелегалния вестник Работник . Прави от него интересно четиво изданието достига рекордния тираж от 100 хиляди екземпляра.
Пилсудски е горда и бунтовна натура. Социалистическите му идеи са неразривно свързани с идеята за полската независимост. През 1904 година създава терористични отряди, наричани боювки , целта на които е саботаж и диверсия. Избухването на руско-японската война през същата година предизвиква нови брожения в Жечпосполита. Унизителните руски поражения, правят поляците щастливи, но предизвикват и безпокойство, тъй като хиляди техни сънародници, извикани в армията, загиват в Далечния изток.
През 1904 г. година Пилсудски заминава за Токио с надеждата да ангажира японското правителство с решаването на полския въпрос. Предложенията на Пилсудски са, меко казано, екзотични , но доказват неговата решимост с всички възможни средства да постигне възстановяването на Жечпосполита. В Токио той предлага създаването на полски легион от руски пленници с полски произход и декларира, че в Полша ще избухне партизанска война, която ще нанесе вреди на руските военни части. В замяна на това Пилсудски иска в мирните преговори японците да включат създаването на независима полска държава. В крайна сметка, по различни причини плановете на Пилсудски пропадат и той се връща в родината.
На 13 октомври 1904 г. Полската социалистическа партия организира масова анти-военна демонстрация срещу планираната мобилизация на поляци за руската армия. Когато полицията започва да стреля по тълпата, отрядите на Пилсудски отговарят с огън.
След революционните събития от 1904-05 година Пилсудски застава начело на едното крило на паритята, която през 1907 г. окончателно се разделя на два лагера. Пилсудски и привърженициге му настояват за въоръжена борба срещу руските окупатори. През 1906 г. в Краков е създаден паравоенен център за обучение на кадри. Само за година членовете на основаната от Пилсудски Бойна организация достигат 750 души, действащи на малки отряди от по петима бойци на цялата територия на руската висленска провинция. Според първоначалната идея, те трябва да станат гръбнака на бъдещата нацонално-освободителна армия.
За по-малко от 12 месеца бойците на Пилсудски убиват или раняват повече от 100 царски служители и извършват множество нападения срещу затвори, данъчни бюра и пощенски влакове. Най-известно е нападението срещу силно охранявания влак, който превозва в Русия парите от събраните в Полша данъци.Атаката е извършена през 1908 година край гара Бездне. Тя е лично ръководена от Пилсудски.
Интересна подробност е, че автрийските власти в Галиция дават съгласието за създаването на спортни клубове, в които поляците преминават начално военно обучение. През 1912 г. Пилсудски ги организира изцяло на военен принцип и през 1914 г вече разполага с 12 хиляди готови за бой мъже. За най-голям враг на Полша той смята Русия, а централните държави възприема като крила, под чиято закрила може да започне своите действия.
На 2 август 1914 г първият патрул от кавалерията на Пилсудски преминава границата на Галиция. Полските национални войски извършват поход в тила на руснаците и достигат до Варшава. След няколко тежки сражения, са принудени да се оттеглят.
На 27 август Австро-Унгария дава съгласие за формиране на два полски легиона със свои мундири и знамена. Тяхната обща численост достига 20 хиляди души. Пилсудски е уважаван и обичан от войниците си, които го наричат просто Коменданта .
От тук нататък фактите от историята са по-известни: Пилсудски е мозъка на полската независимост през 1918 г; той е и авторът на чудото край Висла , когато на 15 август 1920 г извършва смела обходна атака в тила на настъпващите към Варшава дивизии на Червената армия /край полската столица те претърпяват жесток разгром и съветите са принудени да започнат мирни преговори с Жечпосполита/; след полската независимост Пилсудски се оттегля от политическия живот с военното звание маршал , но през 1926 г разочарован от неспособността на партийната парламентарна система да управлява качествено страната, организира военен преврат /за 8 години от 1918 до 1926 г в новата Жечпосполита се сменят 14 правителства/; умира през 1935 г. Интересна подробност е, че през 1934 г договаря с Франция превантивна атака срещу Германия /заради намеренията на нацистите да ревизират границите от 1918г/ Акцията се проваля в последния момент, тъй като Хитлер предлага сключването на 10-годишен договор за ненападение с Полша /само 5 години по-късно ситуацията е вече коренно променена/.
Такива са били времената. И нашите са обирали отомански пощи 
Comment