Полска имиграция в България

[Гост]

Чувал съм, че има цели села от Полша, които са се засели ли по българските земи.:sm186:
Моля дайте повече информация по въпроса.


:fahr39:

[HELLCAT]

Информацията за цели села от Полша, заселели се по нашите земи е силно преувеличена. Може да се говори за емигрантски вълни в периода Х²Х - ХХ в. През 50 - 60 те години на Х²Х в. из българските земи се подвизава Михаил Чайковски ( Садък паша ). Първите полски емигранти по нашите земи се появяват в началото на 60 - те години на Х²Х в. след потушаването на Полското въстание през 1863г. ( т. н. Януарско въстание ). Десетки поляци се заселват в България през 80 - 90 те години на Х²Хв., като заемат високи държавни постове. Едно от известните имена сред българските поляци е на Отон Барбар - син на известния лекар д-р Игнаниций Барбар. Отон Балбар е учител, участва като запасен офицер от 6 пехотен Търновски полк и в Балканската, Междусъюзническата и Световната война. Един от спасителите на бойното знаме на полка след предаването му в заложничество през октомври 1918. Неговия брат Станислав Барбар воюва като запасен офицер в 30 пехотен Шейновки полк, умрял от тежките си рани, получени при атентата в театър "Одеон" на 03.03.1920г. ПРез 1939 - 1940 през Южна Добруджа ( тогава в границите на Кралство Румъния ) минава "канал" на полската армия за евакуация на полски военнослужещи. След Втората световна война много поляци остават в България след сключване на граждански бракове с български граждани. По неофициални данни, полската колония в България днес наброява около 2 000 човека, като основните маси са концентрирани в София, Пловдив, Варна и Добрич.
През 80 - 90 те години на Х²Х в. компактни маси германци, словаци, чехи и банатски българи се заселват в северна части на страната. Компактни маси германци населяват Добруджа. ( вж. разказа на Йовков "Хермина" ). Уникално по националния си състав е било с. Бърдарски геран - в него живеели германци, словаци и банатски българи. С. Горно Митрополия е било населено преимуществено със словаци. През 1943г. българските германци, подчинявайки се на призива на Хитлер заминават за Райха. Малцината останали тук, след 09.09.1944г. са интернирани от комунистическата власт. Словаците заминават през 1945г. за Чехословакия. Единици от техните потомци са останали в България.

[ee2]

Може би някой ще каже няколко думи за Братята Възнесенци!
Те участват в някаква степен в нашата история и разбира се са Поляци.

[HELLCAT]

Основателят на модерния български вестник е Витолд Пекарски. Пристига в София през 1885г. и остава в България. Талантлив журналист и карикатурист, работил е като секретар на кореспонденцията от мужбина в Министерството на войната. Основател е на в - к "Стършел", прародителят на няколко поколения хумористични издания със същото име.
Една от звездите на българската журналистика е Ванда Зембжуска, родена в София, завършила хуманитарни науки в Лвов, тогава в Австро - Унгария. Единствената жена - военен кореспондент по време на балканските войни и Първата световна война. Работила е за вестниците "Дневник" и "Мир". Карикатуристът Ал. Божинов е посветил в нейна чест следния стих:
"Вземете Солун, вземете хинтерланда, но ни оставете Зембжуска Ванда !"

[DelaRea]

ПОЛСКА ВРЪЗКА

А,Полония!

Българската Полония днес наброява около 2 хил. души, заселени предимно в София, Варна, Пловдив, Русе, Стара Загора, Добрич. "Полония" поляците наричат всички свои общности, разпръснати по света. Единственото условие да принадлежиш на "кръга" е да владееш езика му.

Корените на трайно полско присъствие у нас се откриват още в ХVII век, когато турските аскери пленяват техни села и ги заселват на Балканите. Според някои исторически източници към 1876 г. представителите на чуждата общност у нас са между 700 и 1000. В ядрото й са политически емигранти и участници в националните въстания през XIX век. Останалите са поляци, командировани от руските царски власти в българските въоръжени сили след участието им в Освободителната война.

В края на XIX век у нас пристигат и много лекари, инженери, юристи, учители, банкери, привлечени от добрата перспектива за работа и приличното възнаграждение. Икономическите имигранти са най-вече изтъкнати специалисти, отзовали се на поканата на български институции да заемат високи длъжности. Други пък са приобщени от "идеята за културна славянска взаимност".

Общността нараства още няколко пъти - след балканските войни и по време на Втората световна. Днес "сърдечните емигранти" заемат най-внушителен дял от българската Полония.

В първите години след Освобождението поляците участват активно в изграждането на обществено-политическия ни живот и в европеизацията на страната. Строят пътища, мостове, създават железопътната ни мрежа. Част от тях записват трайно имената си в българската история. Един от основателите на модерния вестник например е полякът Витолд Пекарски. Той пристига в София през 1885 г. като военен кореспондент с намерение да остане завинаги тук. В първите години семейството му се издържа от правене на айран и от спорадичната работа на Витолд като печатар. Скоро обаче полският емигрант е назначен в Министерството на войната като секретар на кореспонденцията от чужбина. Талантливият журналист и карикатурист е начело на няколко български периодични издания.

Основател е и на вестник "Стършел" излязъл само в няколко броя, но признат като прародител на няколко поколения хумористични издания със същото име.

Сред родните журналисти с полско потекло е и Ванда Зембжуска. Родената в София полякиня е единствената жена в групата на военните кореспонденти по време на балканските войни и на Първата световна. Ванда произхожда от знатна полска фамилия, заселила се по нашите земи през втората половина на ХIХ в. Сътрудничи на пресата още като ученичка в софийската Първа девическа гимназия. След като завършва хуманитарни науки в Лвов, се отдава на журналистиката. Работила е за вестниците "Дневник" и "Мир", за френскоезичното издание Echo de Bulgarie и едновременно с това била кореспондент на полски издания. За заслугите й към България карикатуристът Александър Божилов й посвещава дори стих:

"Вземете Солун, вземете хинтерланда, но ни оставете Зембжуска Ванда!"

Един от първите ентусиазирани предприемачи у нас е д-р Антон Унтерберг. Без да оставя лекарската си професия, той посвещава част от живота си на приобщаването на българите към техническите новости. През 1851 г. внася първия дарак и първата предачна машина у нас. В Самоков изгражда и първата българска стъкларска фабрика, която произвежда чаши, чинии, вази. Със собствени средства разкрива в Княжево занаятчийско училище.

Неговият син Георг Унтерберг пък заедно с много свои сънародници участва в строежа на българските железници. Началник е на софийската жп гара, а след това е и генерален инспектор на жп линиите в България.

На поляците дължим и регулационните планове на някои градове. Градоустройственият облик на Варна е дело на инж. Едвин Вжешньовски, на Стара Загора - на инж. Ян Слоневски, на Враца - на Вацлав Жепецки...

Йосиф Фаденхехт е полякът, достигнал най-висок държавен пост у нас. Той е декан на Юридическия факултет към Софийския университет, дългогодишен политик демократ и изтъкнат деятел на Радикал-демократическата партия. През 1918 г. става министър на правосъдието в кабинета на Александър Малинов. Като изтъкнат софийски адвокат той е защитник в политическите процеси на Александър Стамболийски, а софийският му дом е превърнат в културно средище на изтъкнати писатели.

През първата половина на миналия век един от най-посещаваните софийски ресторанти също се държи от поляк.

Елитът на столицата се храни при Мориц Рац

Рац държи няколко заведения, собственик е и на известната с вкусните си кебапчета бирария "Червен рак", поддържа и градското казино. Другият бляскав софийски ресторант "Роял" пък държи сънародникът му Игнат Смолицки. Негов е и "Град хотел Роял", който примамва гостите си с истински европейски лукс.

За да не се натурализират изцяло, още през 1878 г. българските поляци учредяват свое дружество "Взаимна помощ" и го поддържат шест десетилетия. Организацията подпомага финансово болните, помага на новопристигналите сънародници да си намерят работа, осигурява им покрив и езиково обучение на децата. Издава дори свое списание "Полско-български преглед".

Години наред чужденците намират подслон в казиното на Мориц Рац. Събират се всяка неделя след литургия, за да научат новините от полската преса и да си поговорят на роден език, да се повеселят по празниците, да послушат клавирни и цигулкови концерти, да погледат театрални постановки, пропити с патриотичен патос. По-късно, когато функциите на организацията замират, общността се събира в дома на Павел Зембжуски и съпругата му Емилия Загуровска.

Днес организацията, която сплотява и събира полската колония у нас, е културно-просветното дружество "Владислав Варненчик", основано през 1984 г. Голямата болка на общността е, че за разлика от българите в Полша те си нямат свой "дом". "Полският културен център е създаден за българите, които искат да научат нещо повече за страната ни. Ние пък имаме нужда от собствен покрив, под който да се събираме, да развиваме културно-просветна дейност, да отбелязваме празниците си и да се веселим", казват от общността. Засега единственото постоянно място, на което се срещат, са католическите църкви, които отслужват литургии и на съвременен полски.

източник: http://www.temanews.com/index.php?p=...d=166&aid=4379

[багатур]

А поставян ли е от вашата общност този въпрос пред институциите в България! И кога ако е така? Не мисля, че точно на вас държават би отказала. В края на краищата един полски крал си е оставил главата край Варна 400 г. преди руските царе да сесетят за нас....

[toshev]

Едва ли Владислав е загинал за "чиста и свята република" в България! Дори полските историци пишат, че неговата армия е клала българите, като схизматици и смятат, че това е една от причините за неуспеха на похода.

[багатур]

Така е, самия крал е бил безсилен да озапти религиозния плам на"правоверните католици" ... Но ако трябва да се избира-католик или османлия да ме урправлява-предпочитам второто! Спор няма, че походите на Владислав ²²² и Ян Хуняди са антиосмански, и бъдещето на България (ако изобщо е влизало в сметките им) е доста мъгляво формулирано. Ако изобщо се е предвиждало нещо за бъдеща българска държава.

[toshev]

Определено е така - безкрайната тема за освободителите ... И въпроса за чакането на чужди testisi кръщене! Но явно такава ни е орисията ...

[Kramer]

Уважението към поляците като към родствен народ трябва да го имаме. Варненчик си е сложил главата. Както и има друг факт-по време на Освободителната война 1877-78г. на страната на турците се бие т.н. казак-алай, сборно формирование от поляци-доброволци, биещи се срещу русите.

[toshev]

Точно така! Ето едно мнение, което слага нещата на място. Монетата има винаги две страни, света не е само черен или бял...

[DelaRea]

Станислав Домбровски

Кой е Домбровски и защо жертва спокойствието и живота си в името на чужда патриотична кауза?
Станислав Домбровски е роден около 1840 г. в Люблинското воеводство в много заможно графско семейство. Роден с титла граф, Станислав завършва висше образование - става строителен инженер. Тъкмо започва да упражнява специалността си, когато селяните в завладените от руския царизъм полски земи се разбунтували. Те вдигат през януари 1863 г. въстание, което продължава година и половина. Домбровски взема съдбовно решение и е знаменосец на селските маси

Руските войски обаче жестоко потушават бунтовниците и инженерът е принуден да емигрира от Полша. Добре въоръжен, той се придвижва пеша през гори и поля, докато накрая се озовава в Турската империя. В Цариград полякът се запознава с Михаил Чайковски - известния Садък паша. Вероятно с негова помощ той е настанен от 1865 г. на служба като технически инструктор по строежа на шосето Одрин-Пловдив-Пазарджик.
В спомените си възрожденският книжовник Йоаким Груев пише, че през лятото на 1869 г. започва строежът на шосето Пловдив-Пазарджик под надзора на Ибрахим бей. "Главен инструктор по шосето и мостовете в Пловдивски окръг бе полякът Добруски (Домбровски). Той, както и мнозина поляци на турска служба, бе същевременно вършил и службата на таен агент и експлоатирал наивността на турските управници."
В българските земи графът върши работата си на професионален революционер. И като такъв е заподозрян от турските управници, които го следят и наричат нарочно "будала". Настъпва моментът, в който подозрителността на властите взема застрашителни размери. Михаил Чайковски дава гаранции за инженера, но Домбровски разбира, че животът му виси на косъм. И той намира изход от сложната ситуация, за да приспи вниманието на тези, които го наблюдават.
През есента на 1869 г. графът се оженва в Пазарджик за красивата и от известния род Грънчарови девойка Елена Златкова (1844-1919 г.). После заминава като предприемач в Баронхиршовата компания по строежа на жп линията Одрин-Белово. Тази служба гарантира сигурността му. Тя му дава и възможност да работи на воля сред обикновените българи и да ги подготвя за въстание.
Единственото дете на инженер Домбровски е кръстено на него - Станислав. То се ражда на 30 август 1870 г. в Хасково. Синът живее до 1913 г. и подобно на баща си става инженер.

От есента на 1870 до лятото на 1873 г. графът е член на Интернационалния таен революционен комитет в Алмали (дн. село Ябълково, Хасковско). Той е съставен от българи, поляци и чехи. За седалище на комитета служи тъй нареченият Славянски дом - една непретенциозна постройка, която днес е уникален паметник в историята на българските железници и на революционното ни минало. Тук често минава Левски и възлага задачи на високо образованите хора с широка славянска душа. Те му се заклеват, че са готови да дадат живота си за свободата на поробените българи.
Председател на Интернационалния таен комитет е даскал Д. Х. Ралов. Той пише в спомените си, че веселото настроение в Славянския дом се поддържало от инженер Домбровски. Графът обичал да казва на добродушния чех, инженер Антонин Свобода: "Миличек мой пастир, дай ми да сторя един грях, да откъсна главата на руския цар и турския султан, за да направя най-дивното, най-светлото дело пред олтаря на царството небесно, да освободя два поробени народа!"

Движен от тези чувства и разбирания, Домбровски избира сред работниците от трасето най-коравите българи и организира през 1872 г. рота за военно обучение, както го е учил Апостолът. Графът ги карал да тренират и фехтовка с думите: "Трябва да научите как се режат турски глави!" Двамата с инженер Свобода заминават за Одрин, за да купят на учениците си оръжие. В Одрин полякът се скарва със своите колеги, които под влияние на гърците преследвали всички българи като бунтовници. Когато се връща в Алмали, той уволнява всички гърци, които работят при него.
След смъртта на Апостола през 1873 г., Домбровски трябва да потъне в нелегалност, тъй като се разкриват връзките на Славянския комитет с революционните комитети в района. Той заминава в Сливен при свои сънародници от разпуснатия Казак-алай на Михаил Чайковски.
От този момент нататък съпругата му не знае нищо за него. Започват да се носят легенди, че е бил в състава на авангардни разузнавателни части на Руската армия. По спомени на стари ябълковци, когато е в ход Руско-турската освободителна война, Домбровски ръководи прекъсването на жп линията срещу кантон N26 в Алмали. По този начин транспортирането на Сюлеймановите войски става невъзможно.

За последен път графът е видян в Казанлък, в един отряд в помощ на руските войски. Българските приятели и близките на Домбровски смятат, че е загинал в сражение. Буйна натура, той е имал още от млад белег от сабя по лицето си. Съпругата му Елена се омъжва повторно през размирната 1876 г. за чеха Любор Байер. Той работил по същите онези шосета, които Домбровски наемал. Байер осиновява сина на инженера и му дава солидно образование. След Освобождението Любор е техник при градското управление на Пазарджик. После той планира и ръководи изграждането на изгорялата Стара Загора.

http://www.segabg.com/online/article.asp?issueid=1020&sectionid=9&id=00003

[Kramer]

Да, Домбровски, както и много славяни от Чехия и Полша, да вземем за пример Иречек, Вешин, Мръквичка както и много други са типичен пример, че славянството е неотделима част от европейската цивилизация в най-хуманния и облик.

[DelaRea]

Чехите

Аз съм голям фен на чехите, и на тяхното участие през този период в нашата история, особено на Прошек и неговото "лудо предприятие"...
Но за това ще пуснем/а нова тема .


Само да добавя нещо за поляците - да не забравим един от най-важните, но и май най-неизвестни герои - пак Бенковски.
Онзи същият, с чиито име и паспорт Гаврил Хлътев се подвизава на османска територия, организира и ръководи една революция, която промени историята ни.
Ако някой знае нещо повече за истинския Бенковски - нека го напише тук.

[pehotinec]

Чехите са дали своя принос и в строежа на свободна България.Така например повечето занаяти като дърводелство,железарство,шивачество и пр. са поставени на европейско ниво именно от чешки майстори,а също и учители в занаятчийските училища.Най-старото средно техническо училище е в Русе ,отдавна отпразнува 125 г. и носи името на Йозеф Вондраг.Едно време в него се е учило 7 години за майсторско свидетелство.Това обаче е само един щрих към приноса на чехи,поляци и др.славянски народи към България.