Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Нов поглед към причините за Добро поле 1918 г.

Collapse
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    Нов поглед към причините за Добро поле 1918 г.

    Предлагам да обсъдим един подценяван фактор оказал съществено влияние върху българските въоражени сили през фаталния месец септември 1918 г.По някаква ирония на съдбата именно когато армията се е нуждала от твърда и енергична управленска ръка най-способните български генерали се оказват извън военна служба.Предлагам списък:
    - генерал Михаил Савов фактически главнокомандващ по време на Балканската война.Отстранен по време на Междусъюзническата война/ главно поради противоречия с монарха/.Притежаващ необходимите качества да командва поне армия.Наричан често "Балканския Молтке".По време на ПСВ практически не воюва.
    - генерал Иван Фичев началник на Щаба на армията по време на Балканската война.Със Савов изнасят тежеста на планирането и ръковдството на военните действия.Твърд противник на Междусъюзническата война/ както и на погрешния план за нейното провеждане/.Абсолютно необяснимо изпратен в запаса през м.август 1915 г.Щабен офицер от много висока класа.Никой не дава разумно обяснения защо генерал Фичев не е върнат на служба по време на ПСВ.
    - генерал Рачо Петров - началник на Щаба по време на Сръбско-бъргарската война.Един от създателите на съвремннната българска армия.Дългогодишин министър на войната.Генерал чиято висока квалификация не подлежи на съмнение.Не взема реално участие в ПСВ.
    - генерал Никола Иванов командващ 2 българска армия по време на брилянтната Одринска операция.По време на Междусъюзническата война допуска известни колебания и противоречиви решения но пък неговия началник - щаб генерал Жеков получава най-високия военен пост.Можело е да му бъде поверено поне командването на дивизия.Въобще не взима участие в ПСВ.
    - генерал Васил Кутинчев - командващ 1 армия в Балканската и Междусъюзническата война / за няколко дни командва и 2 армия/.Никой не отправя сериозни претенции към командваните от Кутинчев армии.По време на ПСВ не взема реално участие в бойни действия.Притежава необходимите качества да командва поне дивизия.Необяснимо изпратен във "втора глуха".
    - генерал Климент Бояджиев командир на победонсната 4 преславска дивизия в Балканската и Междусъюзниска война.Командир на 1 армия в ПСВ до 16 септември 1916 г. Необяснимо уволнен и пратен в запаса след Леринската операция / бил е противник на провеждането и/.Повече не взема участие във войната.
    - генерал Стилиян Ковачев по време на Балканската война командва Родопския отряд / 2 дивизия/ и 4 армия.По време на Междусъюзническата война командва 4 армия - уволнен в нейния ход.По време на ПСВ победителят при Булаир и Шаркьой заема тилови длъжности.Притежава необходимия потенциал да командва поне дивизия.
    - генерал Вичо Диков - командва обезкървената 4 армия в края на Междусъюзническата война.Печели блестяща победа при Калиманци за която е наречен "спасител на отечеството".За благодарност - уволнен от армията.Не взема участие в ПСВ.Способен да командва минимум дивизия.
    Бих добавил към този списък и генерал Стефан Тошев -командира на победеносната 3 армия по време на Добруджанската армия.Отстранен от поста си през м.ноември 1916 г.поради германски интриги.Назначен за командир на второстепенната 4 армия със задача да охранява Беломорското крайбрежие - равнозначно на фактически отстраняване от активните участъци от фронта.Един от най-успешните български командири през фаталния м.септрември 1918 г. пази от никого незаплашеното беломорско крайбрежие....
    Равносметката е повече от очевидна - по една или друга причина към 15 септември 1918 г. най-квалифицираните български генерали не се намират на реална военна служба.Меко казано странната кадрова политика на Фердинанд дава своите горчиви плодове.След пробива при Добро поле от действащите военноначалници не се намира кой да поеме отговорност за спирането му.А варианти за действия е имало - настъпление на 2 армия срещу Солун или настъпление на българските части на запад от Вардар.Но не е имало кой да поеме инициативата.
    Last edited by resavsky; 19-02-2008, 20:51.

    #2
    Не знам как да коментирам това, освен дето и в другите армии генералския елит е подменен през годините на войната, един за отстъпление, друг за нерешителност. Има много подробности около всяка конкретна замяна. Не казвам, че всяка е правилна, просто, в течение на войната не може всеки непрекъснато да се доказал. Никой не може да иска само победи от тях, може би само Фердинанд?!

    Comment


      #3
      Кобурга не търпи някой да го засенчва...камо ли да спори с него! Имам забележка относно ген. Савов. Не оспорвам качествата му на военачалник, а липсата му на характер да отстоява позиции пред величеството с оглед на реалната ситуация в която се оказва България през лятото на 1913г. - по същество пълна изолация от бившите вече съюзници, с трудно скриващата симпатиите си към Сърбия Русия, дрънкащата оръжие Румъния и озлобената Турция чиято армия дори не е демобилизирана и чака на Енос-Мидия... Наполеон е казал:"Генерал който безропотно приеме да изпълни заповед която е явно престъпна по отношение живота на подчинените му войници, трябва да бъде разстрелян!" Каква ако не престъпна, е заповедта на Фердинанд от 16 юни 1913г.? Къде е бил достойния Савов и др. български командващи да спрат това безумие, довело да неизброими страдания народа ни, последиците от които усещаме и днес! Полковник Борис Дрангов е казал: "Ако България погине, то нама да е поради липсата на качествени хора а от липсата на хора с характери..." А иначе през 1918г. далеч не само изолацията от активни действия на доказани командири е причината за Добро поле.... Ако трябва да перифразирам една тема от форума: България - 1918г. как издържа дотогава въобще??? Логиситката ни е била трагична - недостиг във всичко, от всяка рота 2/3 нямат обувки, за снарядния глад да не говорим и какво ли още не... цяло чудо е че изобщо армията ни е издържала толкова време! Бих искал да поставя на вниманието и темата Косово тя според мен си струва да се обсъди но нещо не мога да намеря как да пусна темата.

      Comment


        #4
        Ако е трябвало военначалници да се уволняват след първия неуспех / пък бил и той частичен/ то Макензен би трябвало да бъде уволнен още през август 1914 г. след Гумбинен а тандемът Хинденбург - Лудендорф най късно до Коледа на същата година.Багатуре не оспорвам че Савов има основна вина за 16 юни 1913 г. / както и Никола Иванов между другото/ но нима не е можело да бъде използван в ПСВ.Дори самото отстраняване на Савов е резултат не толкова от атаката на 16 юни колкото от разгаращия се конфликт между него и Фердиданд.България няма чак толкова способни командири за да се отказва с лека ръка от тях.

        Comment


          #5
          багатур написа
          Кобурга не търпи някой да го засенчва...камо ли да спори с него! Имам забележка относно ген. Савов. Не оспорвам качествата му на военачалник, а липсата му на характер да отстоява позиции пред величеството с оглед на реалната ситуация в която се оказва България през лятото на 1913г. - по същество пълна изолация от бившите вече съюзници, с трудно скриващата симпатиите си към Сърбия Русия, дрънкащата оръжие Румъния и озлобената Турция чиято армия дори не е демобилизирана и чака на Енос-Мидия... Наполеон е казал:"Генерал който безропотно приеме да изпълни заповед която е явно престъпна по отношение живота на подчинените му войници, трябва да бъде разстрелян!" Каква ако не престъпна, е заповедта на Фердинанд от 16 юни 1913г.? Къде е бил достойния Савов и др. български командващи да спрат това безумие, довело да неизброими страдания народа ни, последиците от които усещаме и днес! Полковник Борис Дрангов е казал: "Ако България погине, то нама да е поради липсата на качествени хора а от липсата на хора с характери..." А иначе през 1918г. далеч не само изолацията от активни действия на доказани командири е причината за Добро поле.... Ако трябва да перифразирам една тема от форума: България - 1918г. как издържа дотогава въобще??? Логиситката ни е била трагична - недостиг във всичко, от всяка рота 2/3 нямат обувки, за снарядния глад да не говорим и какво ли още не... цяло чудо е че изобщо армията ни е издържала толкова време! Бих искал да поставя на вниманието и темата Косово тя според мен си струва да се обсъди но нещо не мога да намеря как да пусна темата.
          За 16 юни бих те посъветвал да отвориш една книга, която я има в раздела "Библиотека" - казва се "Войната на България срещу другите Балкански държави", има и едни статии "По войната от 1913". Скоро ще сканирам и протоколите от показанията на самия Савов пред Парламентарната анкетна комисия. Съветвам те да хвърлиш един поглед и върху тях. Засега ще кажа само, че идеята за акцията от 16 юни е именно на ген. Савов. Впрочем този въпрос сме го обсъждали на форума и то неведнъж...
          За Косово- какво точно да обсъдим? Ако е нещо от историята на района няма проблем-пускаш я в подфорума за съответната епоха. Ако е за събитията от последните дни - в "Съвременост"- стига там темата впоследствие да не избие в кръчмарско политиканстване
          Last edited by Николай; 19-02-2008, 23:21.

          Comment


            #6
            Интересен въпрос. Да не бе да е някакво съображение на Фердинанд от рода на “С нови лица към нови хоризонти”?
            Иначе преди време попаднах на една забележителна карикатура от преди 1989г, озаглавена е “Исторически квит”.
            Срещат се цар Фердинанд и Тодор Живков и се здрависват. Текст
            - Ваше величество, Вие унищожихте героизма на българския народ, а аз – трудолюбието му!
            Името на автора забравих, Тодор беше, ама кой…

            Comment


              #7
              Медала има и друга страна - въз основа на какъв критерий се е извършвало повишаването.Защо е издигнат за главнокомандващ по време на ПСВ Никола Жеков - началник щаб на злополучната 2 армия по време на Междусъюзническа война?Защо получава повишение и Георги Тодоров / първоначално като командир на армия,след това като помощник-главнокомандващ,а през септември 1918 г. - фактически главнокомандващ на българската армия/ който през Междусъюзническата война командва крайно неудачно 7 рилска дивизия която търпи много тежки загуби и на Брегалница почти е разбита от сърбите?Какви са били критериите за повишение и уволнение въобще не става ясно.

              Comment


                #8
                resavsky написа
                Медала има и друга страна - въз основа на какъв критерий се е извършвало повишаването.Защо е издигнат за главнокомандващ по време на ПСВ Никола Жеков - началник щаб на злополучната 2 армия по време на Междусъюзническа война?Защо получава повишение и Георги Тодоров / първоначално като командир на армия,след това като помощник-главнокомандващ,а през септември 1918 г. - фактически главнокомандващ на българската армия/ който през Междусъюзническата война командва крайно неудачно 7 рилска дивизия която търпи много тежки загуби и на Брегалница почти е разбита от сърбите?Какви са били критериите за повишение и уволнение въобще не става ясно.
                Напълно съм съгласен. Всъщност според твърденията на самия Жеков, когато е отивал при Царя с молба да бъде определен главнокомандващ, той и представа си нямал, че ще получи тази чест. Първо предложил самият Фердинанд да бъде главнокомандващ, "както е по Конституция". Царя отказал - "Генерале, аз отдавна съм загубил доверието на народа като командващ". Тогава е предложен престолонаследника. Фердинанд отказва отново - Борис е твърде млад, без сериозен военен опит, а и се застрашавала династията и оттам политическата стабилност при еветуален неуспех. Жеков се опитал да предложи Савов. Царя не искал и да чуе, между другото изтъквайки доста верен аргумент- Савов е много добър военен, но имал склонност често да върши глупости под влиянието на момента. И тогава Царя предложил поста на Жеков. И той с голямо колебание се съгласил... Колко от този разказ е истина, днес е трудно да се каже, но истината е, че Жеков няма авторитет за главнокомандващ. Генерал Кутинчев дори публично заявява това в лицето на самия Жеков само няколко дена по-късно. Жеков е бил предан на родината си военен, но определено му е било трудно да се наложи над съюзниците при защитата на българските интереси. И се съгласява с безумния план за настъплението в Сърбия, предвиждащ просто "изтласкване" на противника, а не унищожаване... После не успява да стигне до повече от скромен протест по повод спирането на настъплението на гръцката граница. А към онзи момент, края на 1915 г., България е имала пълната възможност да продължи настъплението, без да се съобразява с настояванията на Фалкенхайн и без да нарушава при това съюзната конвенция. Но как да се противопоставиш на ония с островърхите каски, когато до вчера си бил командващ дивизия, а до онзи ден на практика си бил никой... За неуспеха при Добро поле изиграва огромна роля и хвърлянето на цяла българска дивизия в Албанските планини да пази фронта срещу два френски полка (?!) - изключително идея на Жеков. А безумието, наречено "Чеганска операция", довела до ръба на катастрофата целия фронт? А като прибавим и това, че със съгласието на Жеков командването на частите от 11 и 1 армия е допуснато да бъде на подчинение както на Главното командване в Берлин, така и на ЩДА в София, картината става пълна. За ген. Тодоров като "пом-главнокомандващ" е
                тъжно дори да се говори - пълна некомпетентност и липса на характер.
                Last edited by Николай; 20-02-2008, 17:59.

                Comment


                  #9
                  През 1915 г. има трима генерали които имат нужния авторитет и качества да поемат поста главнокомандващ - Михаил Савов,Рачо Петров и Иван Фичев.И ако след 16 юни е немислимо поста да се повери на Савов то Фердинанд спокойно е можел да се довери на Фичев или Петров.При назначението на Никола Жеков поне пет висши военноначалници са се почуствали незаслужено пренебергнати.Това назначение без съмнение довежда до интрижки и сериозно недоволство сред военния елит.Жеков не се проявява като достатъчно твърд когато трябват да се отстояват нашите интереси пред съюзниците - и една от причините за това е слабия му личен авторитет.Аз лично съм убеден че ако през януари 1916 г. един Стефан Тошев беше главнокомандващ на своя глава щеше да заповяда настъпление към Солун / да не говорим за Савов/.Но пък дали това не е била една от целите на Фердинанд да потърси по - компромисна фигура от която да не се очакват изненади.Урокът от 16 юни е бил твърде пресен / отварям една скоба за мене тогава Фердинанд е бил подведен от Савов и групата около него/.

                  Comment


                    #10
                    Николай написа Виж мнение
                    А безумието, наречено "Чеганска операция", довела до ръба на катастрофата целия фронт?
                    Да трябва да си признаем че Леринската / наричана още и Чеганска/ операция си е и тактически и стратигечски неуспех- да не кажа катастрофа.Винага за това не в доблестните бойци от Първа армия / не повече от 62 дружини/ изпратени почти без артилерия в невероятния августовски пек да взимат на нож укрепените канари на Нидже и Чеган заищтавани от не по малко от шест сръбски дивизии които и да нямат превзъходство в жива сила със сигурност имат такова в артилерия.В резултат Първа ария е спряна на последната вражеска позиция по билото на Чеган,обезкървена и с почти изчерпани боеприпаси впослествие лесно бива отхвълрена на север от вражеската контратака.След това пада Каймачкалан,идва касапницата при Черна,губим Битоля - и т.н.Трябва да се знае че опарцията е проведена главно поради настояването на главнокомандващият генерал Жеков и довежда до уволнението на командира на Първа армия генерал Климент Бояджиев / противник на провеждането и/.
                    Следва да се постави и друг въпрос - защо се позволява на сърбите да вземат Каймачкалан / стратегически доминиращата височина/.Обяснението срещаво досега в литературата е просто - връхът не бил достатъчно укрепен тъй като нямало необходимото време и теренът бил скалист.По първото съображение - българите овладяват Каймачкалан още през ноември 1915 г а таката срещу него започва чак през средата на есптември 1916 г. Десет месеца ако не са дотатъчни да се укрепи една естествено здрава позиция не знам колко време трябва.Че теренът е бил неудобен за укрепяване е така но нима при Дойран положението е по -различно?Истината е че българското командване проспива първата половина на 1916 г. да укрепи Каймакчалан и това е груба грешка с много тежки последици.Нашето командавне се сеща че Антантата могат да настъпят към Битоля чак в началото на август 1916 г. и решават да осуетят това настъпление като сами минат в настъпление / Лерниската операция/.Груба грешка.

                    Comment


                      #11
                      Липсата на строителни материали. Били са насочвани в посоки по-важни за България, например Дойран. Второ - липсата на резерви. Трето - голямата самонадеяност на
                      главното командуване, че нещата ще бъдат оправени на място с подръчни средства.

                      Comment

                      Working...
                      X